АБЕЛÀР, ПИÈР

АБЕЛÀР, ПИÈР ( Petrus Abaelardus /Abailardus, фр.Pierre Abélard) – 1079 – 1142 – християнски философ, богослов. Син на образован рицар. Отказва се от наследственото си право, за да изучава последователно диалектика и реторика при Росцелин от Компиен* и Гийом от Шампо*, а по-късно и богословие при Анселм от Лан*. Оспорвайки тезите на учителите си, А. основава собствена школа в Мьолен, която по-късно се установява в Париж на хълма Сент Жьонвиев. След една драматична любовна история става монах в абатството Сен Дени, а по-късно и абат на абатството Сен Гилдас. Възгледите му са осъдени двукратно на съборите в Соасон през 1121 и в Санс през 1140. Умира в Клюни на път за Рим, където се надявал папата да отмени присъдата на събора. Произведенията на А. могат да бъдат разделени тематично на: 1.диалектически, сред които „Логика за начинаещи“ (Logica ‘ingredientibus’), „Глоси на магистър Пиер Абелар към Порфирий**“ (Petri Abaelardi Glossae in Porphyrium), по-късно преработено в „Логика по молба на нашите“ (Logica ‘nostrorum petitioni sociorum’), коментари към „Категории“ и „За тълкуването“ на Аристотел**, и незавършената „Диалектика“ (Dialectica); 2. богословски, сред които 3-те редакции на капиталното му произведение „Теология за висшето благо“ (Theologia ‘summi boni’), „Теология за схоларите“ (Theologia ‘scholarium’) и „Християнска теология“ (Theologia christiana), коментарите към различни библейски текстове, както и знаменитото „Да и Не“ (Sic et non), в което е посочено вътрешното разногласие на църковните авторитети и се апелира към разума като снемащ мнимите противоречия; 3. „Етика или познай себе си“ (Ethica seu Scito teipsum), в която като мерило за нравствената стойност на постъпката се полага намерението на извършителя; 4. „Диалог между философа, юдеина и християнина“ (Dialogus inter philosophum, Judaeum et Christianum), в който ценността на различните вярвания се определя от отношението им към разума; 5. автобиографични: „История на Абеларовите нещастия“ (Historia сalamitatum) и кореспонденцията с Елоиза*. А. е автор на множество проповеди и химни, чиято литературна стойност не е особено висока. В спора за универсалиите А. заема компромисна позиция, свързвайки родовите и видовите характеристики на предметите с техния статус в битийната йерархия. (ГД)