Бързо намерете търсения термин чрез нашия инструмент за търсене
Списък на Термини
abditum mentis – тайник на ума. Според Августин** наличното в ума неявно знание за първоосновите на съществуващото.
ars dictaminis – изкуство за писане на писма на латински, представено чрез правила и примери в ръководства с това наименование.
carmen figuratum – стихотворение, оформено в подходящ за съдържанието му образ.
computus – изчисление, пресмятане. През Средновековието особено важно знание във връзка с изчисляване на датата на Великден. Computi се наричат таблиците, възоснова на които се правят тези изчисления.
copula mundi – връзка на света. Сп. Марсилио Фичино* това е ролята на душата в универсума като посредник между Бога и творението, между духовното и телесното.
curriculum – път, поприще. Учебен план, разписание на изучаваните дисциплини в школа или университет.
cursus leoninus – основан на ударението прозаичен ритъм, използван от папската канцелария, въведен най-вероятно при папа Лъв ( Leo) Велики*, откъдето е и името му.
devotio moderna – ново благочестие. Реформаторско движение в католическата Църква, възникнало в Нидерландия в кр. на XIV в. , чиито привърженици се стремят към лично усъвършенстване чрез духовен размисъл, самостоятелно четене на Библията, аскетичен и мистичен опит.
Gesta – исторически разказ за забележителни деяния на личност, етнос или група достойни люде.
ius commune – "общо право", законова система, изградена на основата на римското (Corpus Iuris Civilis) и каноническото право, използвана в Европа от XII до XVIII в. и преподавана в юридическите факултети на средновековните университети.
laudes – хваления. В католическата Църква каноничен час рано сутрин преди зазоряване.
lectio divina – задълбочено четене на Светото Писание с молитви, размишления и съзерцание.
magister regens – водещ учител в средновековните университети, притежаващ лицензия за преподаване.
magister scholae – в средновековните школи ръководител на школата.
mappa mundi – карта на света.
puer oblatus – момче в манастир, посветено от ранна възраст на Бога от родителите си.
poeta laureatus – поет, увенчан с лавров венец за изключителни постижения. Pontifex maximus – върховен първосвещеник.
Quodlibeta – название на публични диспути по всякакви въпроси, задавани от публиката без предварително определен ред. Провеждат се в средновековните университети през ХIII –XIV в. Съответно название на сборници със записи на въпросите и отговорите.
reportationes – студентски записки на лекциите, проверени и коригирани от магистъра.
sic et non – Да и не. Метод на познанието, при който се противопоставят привидно противоречащи си твърдения на църковни авторитети.
studia humanitatis – през Античността образователен цикъл, включващ дисциплините граматика, реторика, поетика, история, етика. Преоткрит през Ренесанса и препоръчван като начин за усъвършенстване на човешката природа и реализиране на възможностите ѝ в лицето на добрия гражданин.
studium generale – общо занимание с наука, висше училище, университет. Определението „общо“ означава, че е отворено за студенти, идващи от всяка възможна страна, и че при завършване лицензията им, призната от папата или императора, им дава право да преподават навсякъде.
via Buridani – направление в късносредновековната философия (XIV и XVв.), разработващо идеите на Жан Буридан*.
via moderna – направление в късносредновековната схоластика, свързано с номинализма на Уилям от Окам* и неговите последователи.
абак – с (от грц. ) сметало, дъска за смятане.
абецедарни химни – стихотворни творби, написани в азбучен акростих.
августинизъм – направление в средновековните философия и богословие, което се вдъхновява от мисълта на Аврелий Августин**.
августински орден – Ordo Sancti Augustini OSA, или Ordo eremitarum Sancti Augustini – OESA, както и CRSA – Canonici regularеs Sancti Augustini – монашески орден, създаден през 1256, представляващ конгрегация от малки религиозни общини, следващи правилото на св. Августин**.
авероизъм – учение на последователите на арабския философ ибн Рушд (Авероес), отстоявано първоначално в Парижкия университет.
агиограф – (от грц.) автор на агиографски съчинения, вж. агиография.
агиография – (от грц.) житиеописания на светци, както и научните изследвания върху текстови и материални извори за тях.
академически пробабилизъм – вж. пробабилизъм.
албигойци – от името на гр.Алби в Ю.Франция, наричани още катари (от грц.) – еретическо дуалистично учение, възникнало през Х в. във Византийската империя и разпростанило се впоследствие в Зап.Европа. Последователите му живеят в комуни със специфична йерархична структура и отхвърлят църковните тайнства.
александрийската екзегетика – едно от двете главни направления в ранната екзегеза, застъпващо алегоричното тълкуване, за разлика от школата в Антиохия, прилагаща литературно- историческото.
анали – (от лат.) летописи, eжегодни записи на по-значими събития от различен характер през съответната год, първоначално правени в полетата на Пасхалните таблици ( computi).
англо-френската война – война между Филип Огюст и Ричард I Лъвското сърце, продължила от 1194 до смъртта на Ричард (1199).
аноним – (от грц.) съчинение, чийто автор не е посочен.
анонимен автор – неизвестен или скрит съзнателно под псевдоним автор.
антидиалектика – в по-общ смисъл така се нарича позицията, оспорваща разумното тълкуване на религиозните догмати.
антидиалектици – в спора за Евхаристията през XI в. защитници на реалното пресъществяване на субстанцията на хляба и виното в плътта и кръвта Христови.
антифона – ( от грц.) кратка фраза, изречена или изпята преди псалмодията или друга част на литургичното служение.
антифонно пеене – богослужебно песнопение от два гласа или два хора с редуващи се реплики.
апофатическо и катафатическо богословие – термини, с които се определят двата основни пътя на богопознание. Позитивното или утвърдително богословие (катафатика) приписва на Бога висшата степен на всички съвършенства, характерни за тварната природа. При отрицателното или негативно богословие (апофатика) се отхвърля възможността към Бога да се отнасят каквито и да било характеристики, понеже между Него и света, между безкрайното и крайното, няма място за аналогии. Резултатът от прилагането на апофатическата мисловна процедура – отнемането на всички определения – е смълчаване пред мрака и тайната на Бога.
Ареопагитически корпус – свод от 4 трактата и 10 писма от неизвестен автор от кр. на V или нач. на VI в., приписвани погрешно на Дионисий Ареопагит.
арианство – учение, просъществувало в периода IV - VI в., отстоявано от последователите на александрийския свещеник Арий, според което лицата в Св. Троица са субординирани, а не единосъщни, като Синът е създаден от Отца . Осъдено като ерес на Никейския събор (325), но въпреки това намира немалко поддръжници в ранносредновековна Европа.
аристотелизъм – идеите на Аристотел** , които се разпространяват в латинския Запад особено интензивно през XIII в. отчасти под въздействието на арабите, отчасти благодарение преводите на Вилхелм от Мьорбеке* и коментарите на Алберт Велики* и Тома от Аквино*.
армилярна небесна сфера – (от лат.) модел на небесната сфера, представляващ система от пръстени и позволяващ онагледяването на движенията на небесните тела.
архимандрит – (от грц.) старши монах в средновековен манастир, игумен.
архидякон – (от грц.) в Зап. Църква помощник на епископа и негов викарий.
асклепиадов стих – съчетаващ хорей и ямб във варианти голям и малък стих, често използван от поета Асклепиад** в 5 типа асклепиадова строфа**.
астролабий – (от грц.) един от най-древните астрономически уреди, определящ разположението на небесните тела.
бегинско движение – религиозни общности, тясно свързани с францисканския орден, споделящи идеала за бедност.
бели гвелфи – политическа партия в кр. на XIII в. във Флоренция, противопоставяща се на директната намеса на папата в управлението и поддържаща независимостта на града. За разлика от тях черните гвелфи са за по-тясна обвързаност на града с папството.
бенедиктинец – монах от бенедиктинския орден (вж. бенедиктински орден).
бенедиктински орден – Ordo Sancti Benedicti, OSB – монашески орден, основан от св. Бенедикт* през 529.
бестиарий – дидактичексо съчинение с описания на животни, съпроводени с морални поучения.
Божи мир – (лат. рax Dei), както и Божие примирие (лат. treuga Dei) – установени от Църквата и светските власти през Х в. мерки, целящи намаляване на военната активност в определени периоди от време, както и поставяне под закрила на цивилното население. Движението спомага за смекчаването на нравите и оказва благоприятно въздействие върху цялостното развитие на средновековното общество.
була – (от лат.) писмен документ, подпечатан с оловен или златен печат и съдържащ папско разпореждане или послание. Булите се именуват с първите думи от текста.
ваганти – а също голиарди, т.е. последователи на Голиат, наименование на скитащите клирици и студенти, създали множество сатирични и пародийни поетически произведения най-вече на латински, но и на народните езици, събрани в сборници, най-обхватен и популярен сред които е сборникът Бурански песни*.
валденси – последователи на Пиер Валдес, участници в реформаторското движение "лионските бедняци", издигащо идеала за бедност и добродетелен живот, критикувайки официалната Църква. Отлъчени през 1184 на събора във Верона, те имат последователи и до днес в Пиемонте. Движението е смятано за предвестник на Реформацията.
вернакуларни – (от лат.) домашни, местни; може да се отнася както за езика, така и за културата.
викторинец – монах от абатството Сен Виктор.
Високо Средновековие – така се нарича периодът от европейската история между 1000 и 1300, свързан с бурни социални, икономически и политически промени, както и с Ренесанса на XII в.
владетелско огледало – или огледало на владетеля, огледало на принца – морализаторско съчинение, описващо нравствените качества и дължимото поведение на владетеля.
галикански разпев – общо название на певческите стилове, характерни за богослужебния обряд в бившите галски провинции на Рим. С въвеждането на римския обряд е заменено от грегорианското пеене.
гвелфи – ( от ит.) през XIII в. в централните и северноиталиански градове членовете на фамилии (родове, семейства), поддържащи разширяването на влиянието на папата. .
Генералните щати – във Франция общо събрание на трите съсловия (благородници, клирици, буржоазия), свиквано от краля при извънредни обстоятелства. Учредено през 1302 от Филип IV Хубави.
глоси – пояснителни бележки между редовете или в полето на кодексите с библейски и юридически текстове през Средновековието.
глосар – азбучно подреден свод на нуждаещи се от обяснение думи
голиарди – вж. ваганти.
грегорианската реформа – поредица от църковно-административни инициативи за обновление през XI и XII в., кулминацията на които бележи понтификатът на папа Григорий VII. Резултатът от реформата е пълно разделение на светската от духовната власт и утвърждаване на независимостта на папата от императорската власт.
грегорианско пеене – съвкупност от задължителните за католическата Църква през Средновековието литургични песнопения, едногласни и изпълнявани акапелно, установени окончателно по времето на понтификата на папа Григорий Велики*.
да и не – вж. Sic et non
двойна истина – схващането, че има две истини, на вярата и на разумното доказателство, които се изключват взаимно, не е поддържано от никой средновековен мислител, но се вменява на магистрите от философския факултет на Парижкия университет в документа по Осъждането им през 1277.
декан – (от лат.) в манастира – отговорник на група от 10 монаси.
декламация – елемент от реторическото обучение в Античността, интересът към което е възобновен по времето на Ренесанса.
декреталии – постановления на римските папи под формата на послание към конкретно лице, обърнало се към първосвещеника с молба за изясняване на спорен или неясен проблем най-вече от каноническото право.
Деяния – вж. Gesta.
догматици – (от грц.) определение, с което академиците – тоест наследниците на Платон** в Академията и представители на т.нар. академически скептицизъм – назовавали онези философи, които имали претенцията да притежават истината. За разлика от догматиците, академиците смятали, че за човешките познавателни способности е възможно постигането само на вероятностно познание.
доминиканец – монах от доминиканския орден.
доминикански орден – Оrdo Рraedicatorum, OP – създаден през 1214 от св. Доминик, с основна дейност проповядването, основано на задълбочени интелектуални занимания, и затова наричан още „орден на проповедниците“.
донатизъм – (от собств.) църковен разкол, наречен по името на Донат, епископ на Нумидия (Сев.Африка), който се противопоставя на повторното приемане в Църквата на отстъпилите от вярата по време на гоненията при Диоклециан в началото на IV в.
дякон – (от грц.) низша степен в църковната йерархия, помощник на свещеника и епископа при богослужението.
единство на интелекта – философска концепция, основаваща се на една от възможните интерпретации на Аристотеловото учение за интелекта, гласящо най-общо, че тъй като дейността на интелекта се извършва независимо от тялото, не е възможно всеки човек да има свой собствен интелект. Това обаче противоречи на християнското и на ислямското учение за безсмъртието на индивидуалната душа, затова е предизвиквало остри спорове, като някои от привържениците му са били институционално преследвани, а съчиненията им – унищожени.
екзегеза – (от грц.) тълкуване на текст обикновено с религиозно съдържание, преди всичко на Светото Писание.
екскомуникация – (от лат.) църковно наказание, представляващо индивидуално или групово отлъчване от общността на вярващите.
елегически дистих – или елегически дистихон, двустишие с първи стих в хекзаметър и втори в пентаметър.
епистолография – (от грц.) литературен жанр, разглеждащ всички аспекти на писането и обмяната на писма.
епиталамии – (от грц.) сватбени песни в чест на младоженците, изпълнявани на брачно тържество.
епитаф – или епитафия (от грц.) надпис върху надгробен паметник; впоследствие литературен жанр.
епитимия – (от грц.) извънредно задължение, целящо духовното оздравяване на вярващия, налагано от свещеника в определени случаи.
епитома – (от грц.) извадка от текст, най-вече прозаичен, която представя неговото съдържание.
животински епос – поетически жанр с персонажи животни, алегорични представители на различни типове поведение .
иконоборство – ерес във Византийската империя, смятаща почитането на иконите за идолопоклонство и призоваваща към тяхното унищожение. Проявява се за известно време през VIII и IX в. Окончателно премахнато през 843 от патриарх Методий.
имрам – (от ирл.) жанр ирландски сказания, описващи пътуване на героя в отвъдния свят.
инвективи – (от лат.) полемични съчинения, съдържащи словесни нападки срещу опонент.
инвеститура – (от лат.) обличане във власт, вж. спор за инвеститурата.
инициали – (от лат.) начални букви на текст или част от текст във вид на художествена миниатюра, визуализираща пряко или преносно следващото съдържание.
ирландското мисионерство – през ранното Средновековие характерна за ирландските манастири практика, при която немногобройни групи монаси, водени от абат, напускат манастира, за да основат нови обители. Движението, наречено „peregrinatio pro Christо“ (странстване за Христа), обхваща първо Шотландия и Англия, а след това се пренася и в континентална Европа.
Кабала – (от евр.) езотерично мистично направление в юдаизма, оформено през XII-XIII в., обхващащо текстове с разнообразен характер и съдържание, както и ритуални, окултни и магически практики.
камалдули – Congregatio Camaldulensis Ordinis Sancti Benedicti; OSBCam – конгрегация към бенедиктинския орден, основана в манастира Камалдоло при Арецо от от св. Ромуалд, утвърдена от папа Александър II в 1072.
каноник – ж.р. канониса, духовно лице, член на съвета (капитул) към катедрала или голяма църква.
канонист – специалист по каноническо право.
кантор – (от лат.) служител, отговарящ за песнопенията по време на литургията.
канцлер – (от лат.) 1. Отговорник за учебния процес в школа при катедрала, често преподавател и библиотекар. 2. Управител на Флорентинската република.
капелан – (от лат.) свещеник в двора на владетел, обикновено свързан с някаква светска институция.
кардинални добродетели – (от лат.) главните, опорни добродетели: благоразумие, справедливост, смелост и умереност, възприети от античната традиция.
кармилитски орден – или кармилитански орден, нари чан ощеОрден на пресветата дева Мария от планината Кармил (Ordo Fratrum Beatissimae Mariae Virginis de Monte Carmelo; OC/OCarm) – основан през XIв. като съзерцателна общност на отшелници, преместила се на Запад през XII в.
Каролингското възраждане – така се характеризира културният подем в двора на Карл Велики и неговите наследници, свързан с интензивна интелектуална дейност, осъществявана от учени като Алкуин*, Теодулф от Орлеан* и др.
катари – вж. албигойци.
квадривиум – вж. седемте свободни изкуства.
клариси – монахини от втория францискански орден, съзерцателна женска общност, основана от св. Клара и св. Франциск от Асизи*,
Клюнийската реформа – реформаторско движение в рамките на спора за инвеститурата, начало на което поставя бенедиктинският манастир Клюни през X в.
компутист – вж. computus.
конвертит – (от лат.) човек, обърнат в друга вяра.
кондукт – (от лат.) в католическата Църква моно- или полифонично нелитургично песнопение с оригинален текст и музика, слабо свързани с предходни произведения.
концилиаризъм – (от лат.) доктрина от областта на католическата еклезиология (наука за Църквата), която се разпространява през XIV и XV в. и става основа за едноименно движение за църковна реформа. Принципите на концилиаризма са закодирани в Декрета Haec santa, издаден от събора в Констанца през 1415 г. Той съдържа определение, според което Църквата е universitas fidelium (общност на вярващите) и властта в нея произтича директно от Христос, без посредничеството на папата. В този смисъл съборът, като представляващ общността на вярващите, има реална власт в Църквата, според някои богослови (напр. мнозинството участници на събора в Базел от 1439–1440 г.) дори надвишаваща тази на папата. Сред известните теоретици и дейци на движението на концилиаризма са напр. Марсилио от Падуа* и Жан от Жерсон*.
копист – преписвач на кодекси преди изобретяването на книгопечатането.
Кръстоносен поход – благословен от римския папа военен поход към Божи гроб в Йерусалим, имащ за цел освобождаването му от друговерците. 8- те Кръстоносни похода, осъществили се в периода 1096 – 1280, оказват огромно влияние както за издигане авторитета на католическата Църква, така и върху цялостното политическо, икономическо. и културно развитие на Зап. Европа.
Кръстоносен поход п-в албигойците – 20- годишна (1209–1229) военна кампания в Ю.Франция, имаща за цел да унищожи албигойската ерес.
Кръстоносен поход срещу полабските славяни – състоял се през 1147 поход на саксонските, датските. и полските. феодали против славянското племе венеди, обитаващо земите между рр. Елба, Траве и Одер.
Куатроченто – (от ит.) в историята и изкуствознанието обозначение на ХV в., наречен още период на Ранния Ренесанс в Италия.
Късното Средновековие – ХIV-XV в., време на дълбоки социални промени и сътресения, но и на голям напредък в науките и изкуствата.
леонински хекзаметър – стих, в който първата част (до паузата) се римува с края.
летописи – вж. анали.
магистър – (от лат.) учител. В средновековните и ренесансовите унив. обикновено титла на лица, завършили философия и седемте свободни изкуства.
манихейство – (от собств.), вж. и ерес – дуалистично учение с многовековна традиция, залегнало в основата на ереста на албигойците (катарите) и разпространено в Европа не на последно място под влияние на богомилите.
мариология – вж. систематично богословие.
мартиролог – (от грц.) в католическата Църква сборник с имената на светците, подредени по датите на честването им през годината.
маюскули – (от лат.) вид писмо, при което текстът е изписан с големи, затворени между успоредни линии букви.
минорити – вж. францискански орден.
минускули – (от лат.) вид писмо с малки курсивни букви.
мистичното рейнско направление – вж. немска мистика.
митограф – (от грц.) писател, разказвач или тълкувател на митични предания.
мнемонични стихове – (от грц.) знания, облечени в поетическа форма с цел улесняване на запомнянето им с помощта на ритъма и римата.
модизъм – лингвистична теория, част от спекулативната граматика, която цели да разкрие съответствието между частите на речта (modi significandi), логическите категории (modi intelligendi) и вещите в реалността (modi essendi), така че да достигне до универсална граматика, обща за всички езици.
модисти – група професори в Париж в края на XIII и началото на XIV в., преподаващи спекулативна граматика.
монодия – (от грц.) едногласно пеене.
монофизити – (от грц.) последователи на христологична ерес, според която Божият Син има само една природа, а не две природи – божествена и човешка.
народен латински – езикът на ежедневното общуване в Рим и провинциите му, повлиял на християнските писатели и дал основата на съвеременните романски езици.
невми – (от грц.) музикални знаци, изписвани над или под богослужебен текст.
немска мистика – мистически учения, които се утвърждават в манастирите край Рейн през XII в. (Хилдегард от Бинген*), а по-късно и в доминиканския орден (Майстер Екхарт*, Йохан Таулер и Хайнрих Сузо*).
неолатински езици – романските езици, главните сред които са италиански, френски, испански, португалски и румънски, произлезли от народния латински в Римската империя
неопитагорейската философия – късноантично философско-религиозно направление, съчетаващо елементи от питагорейството, платонизма, аристотелизма, стоицизма с преобладаващ религиозен характер и акцент върху дуализма, с рязко разграничение между божеството и света, плътта и духа.
неоплатонизъм – има се предвид християнски или средновековен – възгледите на неоплатониците са познати в срднв. Европа косвено – чрез църковните отци и чрез референциите на арабските мислители. Съчиненията на Плотин** и неговите последователи са преведени едва през втората половина на XV в.
ренесансов неоплатонизъм – направление в ренесансовата философия, което води началото си от кръга около Марсилио Фичино* (т.нар. Платонова академия във Флоренция), откъдето неоплатоническата мисъл се разпространява по-нататък в Зап. Европа.
николаитизъм – (от собств.) движение, отхвърлящо безбрачието на свещениците.
номинализъм – вж. универсалии.
облат – вж.oblatus.
огледало на принца – вж. владетелско огледало.
ойкумене – (от грц.) обитаваната от човешки създания част от вселената.
Органон – корпусът от логически съчинения на Аристотел**.
остгот – член на старогерманско племе, източен клон на готите.
осъжданията на авероистите – през 1270 парижкият еп. Етиен Тампие осъжда като еретични 13 тези, приписвани на Сигер от Брабант* и съмишлениците му. 7 год. по-късно е време за повторно осъждане – този път на 219 авероистки тези. Сигер е прогонен от Париж, като на него и други магистри в университета е забранено да преподават.
Палатинската Академия – школа в двора на Карл Велики, основана ок. 780 по образец на Платоновата Академия. Ръководена първоначално от Алкуин*, П.А. дава мощен тласък на Каролингското възраждане.
панегирик – (от грц.) литературен жанр, представляващ възхвала на държавник или светец.
парадоксография – (от грц.) литературен жанр, представящ описания на необикновени неща и събития.
пелагианство – еретическото учение на Пелагий**, според което човешката природа по рождение е чиста, човек не е обременен от първородния грях, а чрез свободната си воля има възможност и стремеж да се развива и усъвършенства.
пенитенциалии – или покаятелни книги – сборници, съдържащи каталозите на възможните прегрешения на изповядващия се и дължимата за тях епитимия.
пентаметър – ( от грц.) петстъпен стих.
перикопи – (от грц.) части или отделни фрази от библейски текст, които се четат и тълкуват по време на литургията.
перипатетизъм – вж. аристотелизъм. За радикален перипатетизъм вж. авероизъм.
писмo – вж. епистолография
платонизъм – платоновата философия е позната в латинския Запад през отците на Църквата и отчасти през арабските мислители. Преди XV в. единственият достъпен на латински език диалог на Платон** е „Тимей“.
поддякон – или иподякон (от грц.) – преходната степен между младши и старши клирик; съществува в православната Църква, а в католическата Църква е отменена по време на II Ватикански събор (1962–65).
предопределение – вж. Спор за предопределението.
прецентор – (от лат.) ръководител на църковен хор или запевач, т.е. този, който запява преди другите.
приор – (от лат.) предстоятел на религиозна, по-специално на монашеска общност.
приорат – манастир, ръководен от приор.
присцилианство – еретическото учение на Присцилиан, разпространено през IV в. на Иберийския п-в, съдържащо елементи на манихейството.
пробабилизъм – (от лат.) гносеологически възглед, вариант на скептицизма, разработван от представители на Новата Академия, при който се приема, че макар да не сме способни да постигнем сигурно и безусловно познание за реалността, можем да различаваме и степенуваме по-вероятните (или по-убедителните) от по-малко вероятните (или убедителни) твърдения.
провинциал – (от лат.) високопоставен член на монашески орден, ръководещ църковните дела в определена територия.
прозиметър – текст, комбиниращ редуващи се прозаични и стихотворни пасажи.
прозодия – дял от фонетиката или стихознанието, изучаващ ритмико-мелодичнатата страна на речта и стиха и на елементите им.
просещи ордени – название на доминиканския, францисканския и кармилитския ордени, в които монасите от първия (мъжки) ред живеят в бедност и странстване като проповедници и евангелизатори.
Ранно Средновековие – времето между V и XI в., белязан с Великото преселение на народите и създаването на нови държавни образувания.
реализъм – вж. универсалии.
реалист – вж. реализъм.
Ренесанс на XII в. – название, обозначаващо духовния подем в различни сфери на знанието и налагането на нови форми на организация на социалния живот.
ренесансов платонизъм – вж. платонизъм и неоплатонизъм (ренесансов).
реперторий – (от лат.) описание, списък.
респонсорий – (от лат.) музикална форма, при която се редуват солово или групово изпълнени стихове и хоровият им отговор.
римски литургически обряд – отслужване на всички църковни служения и тайнства според обичая в Рим и римския диоцез.
ритмичен стих – стих, основан на ударението, а не на дължината на сричката.
рубрики – (от лат.) написаните с червени букви в литургичните книги правила за отслужване на литургията.
сапфическа строфа – четиристишие, състоящо се от три единадесетостъпни сапфически стиха (– u – – uu – u – u) и един адонисов ( – ии – и).
свеби – или свеви – членове на племенен съюз на древногермански племена, населяващи Изт. Германия.
седемте свободни изкуства – лат. septem artes liberalеs – наречени така поради значението им за достойното обучаване на интелекта на свободния човек. Седемте дисциплини са разделени в 2 групи: тривий – науките за езика граматика, реторика и диалектика, и квадривий – математическите науки аритметика, геометрия, астрономия (включваща и астрологията) и муз. В средновековния университет тези науки се изучават в „низшия“ философски факултет и овладяването им е условие за преминаването към някой от висшите факултети – юридически, медицински или богословски.
секвенции – (от лат.) музикално-поетически форми с антифонарна структура, включени в празнични литургии.
силогизми на Аристотел** – в „Първа Аналитика“ Аристотел говори за 3 фигури на силогизма (дедуктивно умозаключение) в зависимост от мястото на средния термин (М). Първа фиг.: Всички хора са смъртни (MеP). Сократ е човек (SеM). Следователно Сократ е смъртен (SеP). Съответно структурата на втора и трета фиг. е: (2) PеM. SеM. => SеP. (3) MеP. MеS => SеP. На по-късен етап в историята е прибавена и четвърта фигура на силогизма.
симония – (от собств.) търговия с духовни обекти, преди всичко с църковни длъжности.
систематично богословие – дисциплина, която разглежда цялостното християнско знание като система от отделни науки: ангелология (наука за ангелите), библиология (наука за Библията), хамартиология (наука за греха), христология (наука за Христос), апологетика (защита на християнсктвото), еклезиология (наука за Църквата), есхатология (наука за последните времена), мариология (наука за св. Богородица), пневматология (наука за Св.Дух), сотериология (наука за спасението), същинско богословие (наука за Бога и за св. Троица), християнска антропология (наука за човешката природа), демонология (наука за демоните от христ. гледна точка).
скриптории – (от лат.) помещения в манастирите, в които се изготвят преписи на книги.
спекулативна граматика – специфичен подход, при който традиционната проблематика на граматиката се осмисля чрез учението на Аристотел** за категориите.
спиритуали – (от лат.) през XIII–XIV в. радикално крило във францисканския орден, изискващо строго спазване на обета за съвършена бедност, установен от Франциск от Асизи*.
спондеи – размери, състоящи се от две дълги срички (– –).
спорът за Евхаристията – или за транссубстанциацията – започнал през IX в. богословски спор дали тялото и кръвта Христови реално присъстват в хляба и виното, или присъствието им трябва да се схваща в духовен смисъл.
спор за инвеститурата – съпътстващ почти цялото Средновековие конфликт между духовна и светска власт относно правото на последната да се намесва при даването на епископски сан.
спор за предопределението – относно предопределението, означаващо отвечно решение на Бог за спасение на избраните, за отношението между Божията благодат и свободата на човешката воля. След началния сблъсък между Пелагий** и св. Августин** продължава през цялото Средновековие и се разпалва отново през Реформацията.
староримски разпев – старинно монодийно литургичено пеене, използвано в Рим, изместено от грегорианското пеене между XI и XIII в.
стигмати – (от грц.) кървящи рани, появявящи се у някои хора на местата на Христовите рани.
субприор – (от лат.) помощникът на приора в католически манастир.
сума – (от лат.) енциклопедично произведение, обхващащо целия корпус на знанието в области като богословие, философия, право.
схолар – ученик, студент.
схоласт – ръководител на школа.
схоластика – богословско-философско системно знание, изучавано в школите и университетите през високото и късното Средновековие.
схоластичен – свързан със средновековните школи и по-точно с университетите. Съответно „схоластичен метод“ означава начина на организация на знанието, на преподаването и изучаването му, с преобладаване на силогистично-дедуктивната аргументация, който се смята за характерен за философската и богословската култура особено през XIII и XIV в.
схолии – (от грц.) кратки пояснителни бележки в полето (маргинални) или между редовете (интерлинеарни) в античен или средновековен ръкопис.
Събор – или Синод –събрание на влиятелни клирици и миряни за съвместно обсъждане и решаване на важни спорни въпроси, свързани с вероучението и църковното устройство. С най-голям авторитет се ползват Вселенските Събори, свиквани от императора, участници в които са епископите на всички самостоятелни Църкви.
тамплиери – членове на военнo- монашески религиозен орден, основан в нач. на XII в. за защита на поклонниците към Йерусалим, разпуснат от папа Климент V в нач. на XIV в. след осъждане по обвинение в ерес.
теория за трансценденталиите – приема се, че първото ѝ систематично изложение е у Филип Канцлер* ок. 1225. Вж. и трансценденталии.
терминистична логика – разработвана през XIV и XV в. от последователите на Уилям от Окам*. Анализира логическата употреба на термините, които Уилям определя като съставните части на съждението (субекти и предикати), и ги подразделя на 3 вида: записани, произнесени и умопостигнати (т.е. понятия).
терциар – мирянин, приел духовното ръководство и начина на живот на монасите от просещите ордени, но оставащ в света. След първия (мъжки) и втория (женски) терциарите образуват третия орден, съставен изцяло от светски лица.
титули – (от лат.) заглавия в книга.
томизъм – (от собств.) – системата от философски и богословски доктрини на Тома от Аквино* и съответно тръгващото от нея течение във философията и богословието.
тонарий – (от лат.) сбирка от традиционни църковни песнопения, подредени по модусите (тоновете) в грегорианската музика. Трансубстанциация (от лат). пресъществяване, реалното превръщане на хляба и виното в тялото и кръвта Христови по време на св. литургия.
трансценденталии – (от лат.) в средновековната метафизика най-общите понятия, определяни като транскатегориални, т.е. надхвърлящи (трансцендиращи) по обем Аристотеловите категории и изразяващи свойствата на битието (ens), като могат да се отнасят както към Бога, така и към творението. У различните автори варира броят им и начинът на прилагането им. Трите основни т. са единно (unum), истинно (verum), благо (bonum).
тривиум – вж. седемте свободни изкуства.
тритеизъм – (от грц.) учение, което мисли лицата в Троицата като три отделни бога.
троп – (от грц.) музикална композиция, появила се през IX в., разширяваща и украсяваща литургията чрез добавяне на текст, музика или и двете.
тълкуване на Светото Писание – четири са нивата на тълкуване на библейския текст: буквално, алегорично, морално (тропологично) и анагогично (мистично), въздигащо към Царството.
универсалии – (от лат.) родовите или видовите понятия, които имат реално или само номинално битие. В зависимост от отстояваното схващане се обособяват 2 позиции, реализъм и номинализъм, които могат да бъдат крайни или умерени.
реторични фигури – фигури на мисълта (напр. ирония, реторичен въпрос и др.) и на речта (паралелно построяване на последователни части, игра на думи и др.). използвани в античната реторика и възприети от Средновековието.
фигурални стихотворения – вж. carmen figuratum.
Флоренската конгрегация – монашеска общност, основан от Йоаким от Фиоре* с устав, одобрен през 1196 от папа Целестин III.
Флорентинската Платонова Академия – общност от италиански философи и творци, просъществувала от 1462 до 1499, в чиито рамки се развива флорентинският неоплатонизъм. Сред членовете ѝ са Марсилио Фичино*, Кристофоро Ландино*, Пико дела Мирандола*, както и художниците Сандро Ботичели и Микеланджело.
францисканец – монах от францисканския орден (вж.францискански орден)
францискански орден – наричан още Орден на малките братя или на миноритите (Ordo fratrum minorum, OFM) – монашески орден, основан през 1209 със съгласието на папа Инокентий III от св. Франциск от Асизи*, един от просещите ордени.
хекзаметър – (от грц.) шестостъпен стих .
хендекасилаб – ( от грц.) единадесетостъпен стих.
Херметически корпус – сбирка от съчинения с разнообразен произход, създадени приблизително през I–III в., приписвани на бог Хермес. Обединява платонически, неопитагорейски, стоически, гностически и др. елементи. Оказва значително влияние върху ренесансовия неоплатонизъм.
хиберно-латински – или хисперически латински език – езикът, използван от ирландските монаси от VI до X в., включващ заемки от гръцки, келтски и еврейски, както и архаизми и неологизми.
хилеморфизъм – (от грц.) учение на Аристотел** и неговите последователи за материята и формата.
химни – (от грц.) възхваляващи Бог и светиите Му песни, изпълнявани обикновено в началото на служенията.
хомилия – (от грц.) проповед, държана обикновено по време на богослужение и разясняваща текстове от Светото Писание.
хорепископ – (от грц.) църковен сан, по-нисък от епископския.
хроника – (от грц.) – историческо съчинение, проследяващо в хронологичен ред достопаметните събития в световен или в локален мащаб. Това подреждане ги сближава с аналите. Но те са авторски книги, често с поучителен характер, докато аналите са дело на многобройни анонимни записващи.
хронист – автор на хроника.
хусити – последователи на Ян Хус, чието движение се смята за най-важния предшественик на Реформацията.
центон – съчинение, съставено от части (фрази, стихове) на известен автор, напр. Омир**, Вергилий**, Хораций** и др.
цистерцианец – монах от цистерцианския. орден (вж. цистерциански орден).
цистерциански орден – Ordo cisterciensis, O Cist. – монашески орден., основан от Робер дьо Молем през 1098 като конгрегация към бенедиктинския орден в манастира Ситò ( лат. Cistercium).
църковен учител – титла, дадена на християнски писатели, чийто съчинения и учение са с особено голямо значение за цялата Църква.
Шестоднев – или Хексемерон (от грц.) – библейски разказ за шестте дни на Сътворението (Бит. 1:1–2:4), на който почиват и тълкуващи го богословски съчинения със същото заглавие.
ямбичен сенар – стих от шест ямба с основна схема u – u – u – u – u – u – .
химнограф – автор на химни
схоластик – вж. схоластика
Corpus iuris civilis – свод на римското гражданско право, съставен по заповед на император Юстиниан Велики през VI l=
радикален перипатетизъм – вж. авероизъм
августинец – монах от августинския орден
кармилит – монах от кармилитския орден
голиардски стихове – вж. ваганти
лапидарий – (от лат.) съчинение, описващо физическите, лечебните и мистическите свойства на скъпоценните камъни.
албигойската ерес – вж. албигойци
екзегетически – вж. екзегеза
мариологичен – вж. мариология
алкеева строфа – четиристишие, което се състои от два единадесетостъпни алкееви стиха (и – и – – – ии – ии), един деветостъпен алкеев стих ( и – и – – – и – и) и един десетостъпен алкеев стих ( – ии – ии – и – и).
катарската ерес – вж. катари
OFM – вж. францискански орден
канониса – вж. каноник
хексатоничната скала – гама от 6 ноти
Евангелистарий – или евангелиарий, литургическа книга в католическата Църква, съдържаща откъси от 4-те евангелия, четени по време на служба.
Кръстоносните походи – вж. Кръстоносен поход
секвенция – вж.секвенции
грегорианското пеене – вж. грегорианско пеене
панегирици – вж. панегирик
Ареопагитическия корпус – вж. Ареопагитически корпус
неоплатонизма – вж. неоплатонизъм
цистерцианския орден – вж. цистерциански орден
спора за Евхаристията – вж. спор за Евхаристията
спора за инвеститурата – вж. спор за инвеститурата