ГРАЦИÀН

ГРАЦИÀН (Gratianus, ит. Graziano) – ок.1075 – ок.1145, камалдулски монах-канонист, преподавател в Болонския университет, наречен „баща на каноническото право“ заради съчинението си „Съгласуване на противоречащи си канони“ (Concordia discordantium canonum) в 3 ч., станало впоследствие известно като „Декретът на Грациан“ (Decretum Gratiani). То представлява корпус от целия съществуващ до момента на създаването му (сл. 1130) огромен масив от апостолски правила, декрети от събори, папски декреталии, пенитенциалии, литургични книги, епископски постановления, писания на отците на Църквата, римски и франкски закони. В изложението Г. използва изобретения от Пиер Абелар* диалектически подход sic et non: каноните са групирани тематично, като към тях е добавен авторски коментар, имащ за цел да изглади различията помежду им. (ПС)