ГРИГÒРИЙ от ТУР

Saint Grégoire Sacramentaire De Marmoutier à L'usage D'autun

ГРИГÒРИЙ от ТУР (Gregorius Turonensis, фр. Grégoire de Tours) – 538 /539 – 594 – историк и агиограф, светец на православната и католическата Църква, вж и АЛ, Грегорий от Тур. Произлиза от благородно семейство, дало един мъченик и шестима епископи. Получава отлично образование, включващо запознаване с класически автори като Салустий** и Вергилий**. Излекуван по чудо от сериозно заболяване, решава да се посвети на монашество и през 537 бива избран за епископ на Тур. Епископското му служение го сближава с някои от най-влиятелните негови съвременници и съвпада с времето на съпроводените с грабежи и кръвопролития борби за надмощие между различни франкски фракции; така неговите непосредствени впечатления лягат в основата на най-известната му творба „Десет книги истории“ (Decem libri historiarum), позната още като „История на франките“ (Historia Francorum), която и до днес се явява основен, а в някои случаи и единствен извор за политическото, културното и духовното развитие на Франкското кралство по времето на Меровингите. Подходът на Г. към историята е до голяма степен морализаторски – тя е представена като поредица от събития, в които Бог възнаграждава добродетелните и наказва порочните. В 1. кн. авторът представя историята на света от Сътворението до завладяването на Галия от франките; в кн. 2. разказва за покръстването на Кловис, първия меровингски крал. Кн. 5. и сл. описват в детайли съвременни на автора събития и съдържат характеристики на различни видни негови съвременници, като съчинението завършва с послание към бъдещите поколения. Талантлив разказвач, Г. пише на късен народен латински и, както той самият признава, нерядко нарушава граматическите норми, което според някои изследователи има за цел да осигури по-широка публика за произведенията му. Г. показва особен интерес към живота и чудесата на галските светци, затова „Историята“ се допълва от „Осем книги чудеса“ (Libri octo miraculorum), съчинение, оцеляло чрез повече от 50 преписа през Средновековието. Агиографските му творби отново описват чудеса на светии, на някои от които самият той е свидетел. Такива са „Книга за чудесата на светия епископ Мартин“ (De miraculis sancti Martini episcopi), „Животът на отците“ (Vita partum) и др. (ПС)