ДЍТРИХ от ФРÀЙБЕРГ / ТЕОДОРЍХ от ВРЍБЕРГ

ДЍТРИХ от ФРÀЙБЕРГ / ТЕОДОРЍХ от ВРЍБЕРГ (Theodoricus Teutonicus / Saxonicus, нем.Dietrich von Freiberg) –ок. 1250 – сл. 1311 – виден немски богослов, философ и физик, съвременник и последовател на Алберт Велики*, макар и да няма преки свидетелства, че е бил негов ученик. Съвсем млад влиза в доминиканския орден, в който по-късно се издига до високи постове. Преподава във Фрайберг и в Париж. Плодовит автор, немалка част от чиито творби са запазени. Във философията Д., повлиян от Прокъл, е представител на средновековния неоплатонизъм. Ключова роля за разбирането на неговите философски схващания играят двата относително кратки трактата „За биващото и същността“ (De ente et essentia) и „За каквините на биващите неща“ (De quiditatibus entium), в които се обясняват основни термини като „биващо“ {ens}, „същност“ {essentia}, „битийност“ {entitas}, „битие“ {esse}, изясняващи дали нещо съществува и, от друга страна, „какво“ {quid} и „каквина“ {quiditas}, изясняващи какъв е видът на съществуващото. В друг трактат, „За интелекта и интелигибилното“ (De intellectu et intelligibili), Д. твърди, че действащият интелект (intellectus agens) е божественото у човека и го сравнява с августиновото abditum mentis. Други важни философски произведения на Д. са „За акциденциите“ (De accidentibus) и „За природата на противоположностите“ (De natura contrariorum). Сред богословските съчинения на Д. са „За предизвикващото блаженство видение“ (De visione beatifica), оказало силно влияние върху Майстер Екхарт*, „За мъртвото Христово тяло“ (De corpore Christi mortuo), „За способностите на прославените тела“ (De dotibus corporum gloriosorum) и др. От особено значение са трактатите на Д. от областта на физиката и оптиката, сред които се откроява обемистият „За дъгата и отпечатъците на лъчите“ (De iride et radialibus impressionibus), поставил началото на изследванията за произхода на дъгата. Резултатите Д. получава като симулира падането на дъждовни капчици и по емпиричен път установява ефекта от светлинните лъчи върху тях. Във връзка с този трактат са и „За светлината и произхода И“ (De luce et eius origine), както и „За цветовете“ (De coloribus). (ПС)