ДУÒДА

(Dhuоda, Duоda, Dhuodаna, Duodаna, Dodаna)

ДУÒДА

The Lady And The Unicorn Hearing

ДУÒДА (Dhuоda, Duоda, Dhuodаna, Duodаna, Dodаna) – ок. 800 – ок. 843 – произхожда от знатен род, приближен до наследниците на Карл Велики. През 824 става съпруга на Бернард от Септимания, през 826 се ражда първият ѝ син Вилхелм, а през 841 – вторият, когото още преди кръщението му Бернард взема със себе си заедно с по-големия си син и заминава на война в Аквитания. Д. остава сама, без съпруга и без децата си, измъчвана от телесни страдания и предчувствия за близък край. Започва своята книга до любимия си първороден син в края на 841, завършва я през 843. След този ден сведения за нея няма. Самата Д. озаглавява съчинението си „Наръчник“ (Liber manuаlis) и го определя като принадлежащо към жанра огледало, което ще бъде полезно както за по-големия ѝ син, така и за по-малкия му брат и другарите му. Четиричастно начало (размишление за назаванието и функцията на произведението, посвещение с акростих, изпълнен със загрижеността на дълбоко вярващата майка-християнка, пролог, въведение с автобиографични данни) предхожда 11-те кн. на теми: любовта към Бог (кн.1.), Св. Троица и богословските добродетели (кн. 2.), почитанието към бащата и висшестоящите (кн. 3.), пороците и добродетелите (кн. 4.), житейските изпитания (кн.5.), 7-те дара на Св. Дух и 8-те блаженства (кн.6.), за живота и смъртта (кн. 7.), молитвата (кн. 8.), библейска . нумерология (кн.9.), 2 малки поеми до Вилхелм за Христовото наставление за любов към Бог и ближния (кн.10.), за реда на четене на Пс. и автоепитафия (кн.11.). Източници са главно Библията и отците на Църквата – Исидор*, Августин**, Григорий Велики*; ред пасажи говорят за познаване на Правилото на св. Бенедикт*, Алкуин*, Пруденций**. Използваният от Д. латински език се опира на Библията и Литургията, с граматически неправилности, допускани в народния латински. В стиховете са използвани вероятно немски ритмични схеми. Много силното лично присъствие на авторката, насочваща сина си по пътя на истински християнски живот, дава на съчинението особено важно място в средновековната литература. (АБН)

Информация в Wikidata

ID: Q449846

Виж в Wikidata
Издания

PL 106 (част)

Riché, Pierre (éd.), Bernard de Vregille and Claude Mondésert (trs.), Dhuoda: Manuel pour mon Fils. SС 225, Paris, 1975.



Виж също

АНДРÈАС
805 – 846
АДОМНÀН / АДАМНÀН
624 – 704
АДСÒН от МОНТИÈ-ан-ДЕР
930 – 992