ÈКХАРТ от ХÒХАЙМ, ЙОХÀНЕС/ МÀЙСТЕР ÈКХАРТ

ÈКХАРТ от ХÒХАЙМ, ЙОХÀНЕС/ МÀЙСТЕР ÈКХАРТ (Eckhartus, също Aycardus и Eccardus de Hochheim; нем. Meister Eckhart von Hochheim) – ок. 1260 – ок. 1328 – философ и проповедник, ненадминат представител на немската мистика; доминиканец. Във философията и богословието първоначално следва доминиканските авторитети като Тома от Аквино* и Дитрих от Фрайберг*, за да се отдалечи по-късно от тях под влияние на неоплатонизма най-вече на Ареопагитическия корпус, но също на Ериугена* и Liber de causis*. Изучава философия и богословие в Париж и Кьолн. През 1302–1303 и отново през 1311–1313 преподава богословие в Париж. Междувременно е провинциал на доминиканската провинция Саксония; изпълнява и други ръководни длъжности. От 1313 е в Страсбург, където се посвещава на проповедническа дейност, а след 1323 се установява в Кьолн. През 1326 архиепископът на града завежда срещу него процес по обвинение в ерес, който по-късно е прехвърлен в папската курия в Авиньон и приключва през 1329, след смъртта на Е. 17 негови тези са обявени за еретични, а други 11 – за съмнителни. Поради тази присъда съчиненията на Е. се разпространяват тайно, често анонимно или под чуждо име. По-широко разпространение получават произведенията му на немски (проповеди и трактати). Латинските му съчинения включват незавършеното „Съчинение в три части“ (Opus tripartitum), над което Е. работи от 1298 до края на живота си, „Парижки въпроси“ (Quaestiones Parisienses), многобройни проповеди и коментари върху библейски текстове. (ИМ)