ЕРИУГÈНА, ДЖОН СКОТ

ЕРИУГÈНА, ДЖОН СКОТ (Iohannes Scottus Eriugena) – ок. 800 – ок. 877 – ирландски философ. През 40-те години на IX в. го намираме във Франция, където става преподавател в школата при кралския двор. По заръка на Хинкмар от Реймс*, пише „За предопределението“ (De praedestinatione), насочено срещу тезата за „двойното“ предопределение – и на избраните за вечен живот, и на обречените на вечно страдание. То обаче е осъдено на църковните Събори през 855 и 859. Е. все пак не загубва благоразположението на Карл Плешиви и се предполага, че остава в двора му до смъртта на краля. Последните години от живота му тънат в неизвестност. Е. владее гръцки език, което рязко го откроява на фона на съвременниците му и му позволява да се запознае с гръкоезичната патристична традиция и чрез нея – с неоплатоническата онтология. Той превежда на латински целия Ареопагитически корпус, както и съчиненията на Григорий от Ниса** и Максим Изповедник. В „За разделението на природата“ (De divisione naturae) представя диалектически процес на разгръщане на съществуващото от единния първопринцип и на завръщане към него. В този процес различава 4 „фази“ или „природи“: несътворена творяща (Бог като действаща причина), сътворена творяща (идеите в Словото Божие), сътворена нетворяща (сетивния свят), несътворена нетворяща (Бог като цел). Това е първата систематична философска творба на западноевропейското Средновековие и в нея Е. се опитва да синтезира западната и изт.очната традиция във философията и богословието. Идеите на Е. оказват силно влияние върху философията на XII в. (напр. върху Хуго от Сен Виктор* и Алан от Лил*). През XIII в. обаче осъждането на пантеистическите тези на Давид от Динант и Амори от Бена води до осъждането и на „За разделението“: през 1210 на Събор в Париж и през 1225 от папа Хонорий III. (ИМ)