ЖОФРОÀ дьо ВЕНСÒФ

ЖОФРОÀ дьо ВЕНСÒФ (Galfridus de Vino Salvo, Gaufridus, Godefridus, Galfridus Anglicus, англонорманд. Geoffroi de Vinsauf, англ. Geoffrey of Vinsauf) – разцв. ок.1200 – един от най-влиятелните теоретици на поезията и реторическото изкуство редом с Матийо от Вандом* и Джон от Гарланд*. За живота му се знае твърде малко. Смята се, че е роден в Нормандия и е учил в Оксфорд, по-късно в Париж и Италия. Прозвището му (букв. „на здравото вино“) идва от името на приписван му трактат за начините на запазване на виното. Автор на поемата „Нова поетика“ (Poetria nova), съдържаща 2116 хекзаметъра и имаща за цел да замести дотогавашната норма за съставяне на стихове, а именно Ars poetica на Хораций** ( известна през Средновековието като Poetria). Поемата много бързо влиза в учебния curriculum в Англия, а скоро след това и на континента. За популярността ѝ съдим по броя на преписите (200). Ж. е автор и на съчинения в проза: трактат „Образец за начина и изкуството на съчиняването и стихосложението“ (Documentum de modo et arte dictandi et versificandi), нещо като продължение на предишното съчинение, и на „Сума за реторическите багри“ (Summa de Coloribus Rhetoricis), отнасящо се предимно за фигурите на речта. Кратката поема „Апология на магистър Жофроа дьо Венсоф“ (Causa magistri Gaufredi Vinesauf) има политически характер. (ПС)