КОЛУМБÀН

San Colombano

КОЛУМБÀН (Columbanus Hibernus, ирл. Columbán) – 543 – 615 – ирландски монах-мисионер, светец на православната и католическата Църква, основна фигура в ирландското мисионерство през ранното Средновековие. Постъпва в манастира ирландското мисионерство.">Бангор, където получава отлични познания по латински език, Свето Писание и computus. Възпитан в типичния за манастира аскетичен и мисионерски дух, след 40-тата си год. той напуска Ирландия заедно с група от 12 монаси и през 590/91 пристига в Галия, където създава последователно манастирите Анегре, Люксьой, Фонтен. Възмутен от упадъка на нравите в църковните и в дворцовите среди, К. влиза в конфликт с крал Теодорих II, който го прогонва от Галия. През 610 основава манастира арианството, както и с богатата си библ.">Бобио в Италия. Всички създадени от него манастири са организирани по иро-британски образец, с библиотеки и скриптории. За тях К. създава и ново монашеско „Общежитийно правило“ (Regula coenobialis), което се състои от 10 гл., посветени съответно на послушанието, мълчанието, начина на хранене, бедността, смирението, целомъдрието, постоянната молитва, различаването на добро и зло, умъртвяването на волята, покаятелните практики, които са по-строги, отколкото в Правилото на св. Бенедикт*. Другите му съчинения са „Книга, определяща покаятелната мяра“ (De Poenitentiarum mensura taxanda liber), посочваща вида на покаянието в зависимост от вината, 17 кратки проповеди (Instructiones variae vulgo dictae sermones), хомилии, 6 писма до различни адресати и „Стихове“ (Carmina). (ПС)