ЛАНДЍНО, КРИСТÒФОРО

Cristoforo Landino Angel Appearing To Zacharias (detail)

ЛАНДЍНО, КРИСТÒФОРО ( Cristoforo Landino) – 1424 – 1498 – италиански хуманист, поет, писател, преводач, виден интелектуалец на Флорентинската република през II половина на Куатрочентото, ярък представител на флорентинския неоплатонизъм. Учи право във Волтера, през 1439 се завръща във Флоренция и е студент, а след това и преподавател във Флорентинския университет, където чете лекции върху „Тускулански беседи“ на Цицерон**, творчеството на Хораций**, Ювенал**, Вергилий**, Персий**, Петрарка*. Става част от стоящия начело на обществения и културния живот на републиката кръг около Козимо Медичи и член на основаната от Марсилио Фичино* Флорентинска Платонова Академия. Проявява отношение към съвременната му живопис – първият хуманист, оценил високо творчеството на флорентинските художници от Куатрочентото. Пише поетическия сборник .„Ксандра“ (Xandra), философските диалози „За душата“ (De anima), „Камалдулски беседи“ (Disputationes Camaldulenses) – вдъхновени от Цицероновите Тускулани и представляващи поредица от разговори на платонически теми между автора, Лоренцо Медичи, Леон Батиста Алберти* и Марсилио Фичино*; „За истинското благородство“ ( De vera nobilitate). Превежда от латински „Естествена история“ на Плиний Стари** и „Животът на Франческо Сфорца“ на Джовани Симонета. Насърчава писането на италиански език. Автор на коментари върху „Божествена Комедия“ на Данте*, творчеството на Хораций**, „Енеида“ на Вергилий**. (ПС)