НИКОЛÀЙ от КУ̀ЗА

НИКОЛÀЙ от КУ̀ЗА (Nicolaus Cusanus / de Cusa, нем. Nikolaus von Kues) – 1401 – 1464 – немски философ и богослов, църковен администратор. Изучава философия и право в Хайделбергския и Падуанския университет. През 1432 е ръкоположен за свещеник и предприема църковна кариера. Взема активно участие в Базелския Събор и пътува с папско пратеничество до Константинопол, за да покани император Йоан VIII Палеолог на Флорентинския Събор. От 1448 е кардинал, а от 1450 епископ на Бресаноне. Последните години от живота си прекарва в Рим. Съчиненията му са в няколко области – математически трактати.; съчинения, посветени на църковно-политически въпроси; философски и богословски трактати; коментари към текстове на Стария и Новия Завет; проповеди. „За католическото съгласие“ (De concordantia catholica) е написано по време на Базелския Събор в защита на единството на римската Църква и на цялото християнство. От този период са няколко кратки съчинения върху папската власт и концилиаризма, както и трактатът против хуситите. Трактатите по философия и богословие включват „За ученото незнание“ (De docta ignorantia), „За предположенията“ (De coniecturis), „За скрития Бог“ (De Deo abscondito), „За не-другото“ (De non aliud), „За възможността-битие“ (De possest), „За търсенето на Бога“ (De quaerendo Deum), „За съзерцанието на Бога“ (De visione Dei), „Невежата“ (Idiota), „За берила“ (De beryllo), „За играта на топка“ (De ludo globi). Разсъжденията в тях се вписват в интелектуалната традиция на неоплатонизма и апофатическото богословие, съчетана с наследството на немската мистика и възникващата хуманистична култура. Широко застъпени са и примерите от математиката, към която Н. има задълбочен интерес. В най-прочутото му съчинение – „За ученото незнание“ – изследването на човешките възможности за познание и богопознание се разгръща в единство с космологичните и христологичните възгледи на Кузанеца. След падането на Константинопол през 1453 пише „Пресяване на Корана“ (De cribratione Alkoran), в което коментира и оспорва учението на свещената книга на мюсюлманите, и „За мира на вярата“ (De pace fidei), посветено на темата за възможното помиряване на религиите. (ИМ)