ПÀВЕЛ ДЯ̀КОН

Paulusdiaconus Plut.65.35

ПÀВЕЛ ДЯ̀КОН (Paulus Diaconus, ит. Paolo Diacono) – 720/730 – ок. 799 – лангобардски монах и историк. Автор на „Римска история“ (Historia Romana) в 12 кн., написана въз основа на „Кратко изложение на римската история“ на Евтропий**, както и на „Деяния на епископите на Мец“ (Gesta episcoporum Mettensium). Литературната му дейност включва епитома на речника на Секст Помпей Фест** „За значението на думите“, (загубен) коментар на Правилото на св. Бенедикт от Нурсия*, епитафи на съвременници, между които Венанций Фортунат*, „Житие на Григорий Велики*“ (Vita Gregorii), писма, поезия и др. Основното му съчинение, написано в последните години на живота му, е незавършената „История на лангобардите“ (Historia Langobardorum). (ЦВ)