АЛИГИÈРИ, ДÀНТЕ

Portrait De Dante

АЛИГИÈРИ, ДÀНТЕ (Dante Alighieri) – 1265 – 1321 – италиански поет. Син на обеднял благородник, Д. получава традиционното за млади аристократи образование. Отрано започва да пише поезия, а от 1290 датира задълбоченият му интерес към философията. Първоначално се занимава с военно дело, а по-късно заема важни длъжности в управлението на Флоренция. Като един от водачите на изпадналите в немилост бели гвелфи, през 1302 е прогонен до живот от града си, а имуществото му е конфискувано. Следват дълги години на странстване в различни италиански дворове. Завършва дните си като изгнаник в Равена. Творчеството му е на италиански и на латински език. На италиански са шедьовърът „Божествена комедия“, по-ранното съчинение „Нов живот“, поетическият корпус, известен под заглавието „Рими“, и незавършеният трактат „Пир“, в който Д. коментира свои „песни“. В трактата си на латински език „За красноречието на народен език“ (De vulgari eloquentia), също незавършен, Д. защитава пригодността на италианския език да предава сложно съдържание и да изразява възвишени понятия. Сравнява различни италиански диалекти и аргументира тезата, че книжовният италиански език – нарича го изящен, изискан или дворцов – може да претендира за това да бъде общ италиански език. Най-известното съчинение на Д. на латински език е трактатът „Монархия“ (Monarchia) в 3 кн., написан вероятно между 1313 и 1318. В него Д. излага идеята си за универсалната монархия като гарант за мира, справедливостта и благоденствието на поданиците. Творчеството му на латински език включва също две късни „Еклоги“ (Eclogae) в хекзаметри и 13 писма. (ИМ)