АЛКУЍН

Raban Maur Alcuin Otgar

АЛКУЍН (Аlcuinus sive Albinus; Ealhwine, Alhwin, Alchoin) – ок. 730 – 804 – учи при архиепископите Егбърт и Етелберт в катедралното училище в Йорк, където става учител, а през 766 – ръководител на прочута школа с огромен престиж, разполагаща с вероятно най-голямата библиотека в Зап. Европа. При пътуването си до Рим през 781 се среща в Парма с Карл Велики, който го поканва в двора си. Оттогава преподава в основаната от Карл школа и, оставайки само дякон в църковната йерархия, е негов най-влиятелен съветник по въпросите, свързани с Църквата и образованието, като междувременно се връща няколко пъти до родината си, за да се установи окончателно след 793 като абат в дареното му от Карл абатство в Тур, където е починал. Карл го поставя начело на Палатинската Академия, център на образователната му дейност, който събира знанията, съхранявани от най-значителните ерудити на времето: А., Теодулф от Орлеан*, Пиетро от Пиза*, Павел Дякон*, с цел опазването им в най-добър вид и предаването им на таланливи младежи от кралството. Самият А. не е оригинален автор и мислител, но е много добър познавач на латинската класическа и християнска книжнина и отличен учител. Преподаватели на учениците му са още приближеният на Карл Ангилберт*, бъдещ абат на Корби, Радбод – на Трир, Адалхард, Айнхард*, Рабан Мавър* и много други. Традицията дели произведенията му на: 1. Богословски, основани на отците на Църквата: догматика – „За вярата в светата и неразделна Троица“ (De fide sanctae et indivisae Trinitatis libri III), „За въплъщението на Христос и за двете Му природи“ (De Incarnatione Christi et de duabus in eo naturis libri II), „Изповядване на вярата“ (De professione fidei), „За произхождението на Светия Дух“ (De processione Spiritus Sancti), „За понятието за душата“ (De animae ratione ); полемика – „Срещу ереста на Феликс“ (Adversus Felicis hæresin); тълкувания на Бит., покаятелните Пс., Песен на песн., Йоан., Еф., Тит., Фил., Евр., Откр.; нравствено богословие: „За добродетелите и пороците“ (De virtutibus et vitiis), „За изповядване на греховете“ (De confessione peccatorum); литургика – „За кръщелния ритуал“ (De Baptismi cærimoniis), „За богослуженията“ (De divinis officiis), „За използването на псалмите“ (De psalmorum usu liber) ; жития на св. Рихард, св. Вилиборд, св.Ведаст и св. Мартин от Тур. 2. Свободни изкуства: „Граматика“ (Grammatica), ясно изложение на латинската граматика чрез диалог между учениците Саксон и Франкон и учителя А., „За диалектиката“ (De dialectica), „Диалог за реториката и добродетелите“ (Dialogus de rhetorica et virtutibus), „За правописа“ (De orthographia), „Беседа на благородния принц младежа Пипин с учителя Алкуин“ (Pippini regalis et nobilissimi iuvenis disputatio cum Albino scholastico): въпроси на ученика и отговори на А. за природата и човека (1-83), завършващи с гатанки на А. към ученика; астрономически изчисления за високосната година (De cursu et saltu lunæ et bissexto). 3. Следващи: класическите образци, неоригинални, но високо оценявани от съвременниците му, са запазените „Стихотворения“ (Carmina) – към Карл Велики и епископите, надписи на олтари и църкви, епиграми, нравствени поучения и гатанки. Показателен за версираността на А. в латинската литература и метрика е „Спор между пролетта и зимата“ (Conflictus veris et hiemis) в традицията на пастирските надпявания в „Буколики“ на Вергилий** с препратки и към „Метаморфози“ на Овидий**. В класически хекзаметър е „Поема за епископите и светците на йоркската църква“ (Poеma de pontificibus et sanctis Ecclesiæ Ebporacensis). От ритмичните стихове е запазена единствено „Секвенция за св. Михаил“ (Sequentia de sancto Michaele); 4. Писма (Epistulae) – много важни документи за времето, очертаващи и личността му като опитен учител, приятел и съветник на Карл, на франкските първенци и англо-саксонския клир. (АБН)