ПЍКО дела МИРÀНДОЛА, ДЖОВÀНИ

ПЍКО дела МИРÀНДОЛА, ДЖОВÀНИ (Iohannes Picus de Mirandula /Mirandolanus, ит. Giovanni Pico della Mirandola) – 1463 – 1494, италиански философ и ерудит, произлизащ от аристократично семейство. Още като юноша започва да учи каноническо право в Болонския университет, а след това философия в Падуа; изучава още старогърцки, еврейски, халдейски, арабски. Проявява интерес към източните мистически учения и Кабала. Във Флоренция се присъединява към философския кръг около Марсилио Фичино*, споделящ идеите на ренесансовия неоплатонизъм. Негова цел става създаването на философия, която да синтезира духовния опит на различните религиозни системи, непротиворечащ според него на христ.иянството, и да установи мир и съгласие между всички философски школи. В подкрепа на тази идея формулира 900 тези или „900 философски, кабалистични и теологически заключения във всички видове науки“ (Conclusiones philosophicae, cabalisticae et theologicae nongentae in omni genere scientiarum), които предлага да бъдат обсъдени в Рим от поканени от него учени и мъдреци, но начинанието му се проваля, защото богословската комисия, свикана от папа Инокентий VIII, намира 13 от тях за еретически. Последвалата като отговор „Апология на Джовани Пико дела Мирандола, граф на Конкордия“ (Apologia J. Pici Mirandolani, Concordiae comitis), в която П. изразява несъгласието си с папското решение, води до обявяването за еретически и на всички останали тези. На бял свят излиза само предвидената встъпителна реч към несъстоялия се диспут, получила по-късно името „Реч за достойнството на човека“ (Oratio de dignitate hominis), в която авторът обосновава идеята за достойнството и свободата на човека като творец на собствената си личност с неограничени възможности. По-късно пише „Хептаплус или за делото на Бог-творец“ (Heptaplus id est de Dei creatoris opere) – коментар на първите 7 кн. Бит., в който тълкува библейския текст в неоплатонически дух, добавяйки още три към познатите четири нива на тълкуване.на Светото Писание. Не след дълго се появява „За съществуващото и за единното“ (De Ente et Uno), част от замислен мащабен труд, имащ за цел да помири Платон** с Аристотел**. Малко преди смъртта си П. пише съчинението „Разисквания против гадателската астрология“ (Disputationes adversus astrologiam divinatricem), която обезсмисля идеята за свободната воля на човека. За разлика от гадателската, „математическата“ астрология не е предмет на критиките му, защото П. вижда в нея проявление на „естествената магия“, т.е. науката, която изучава природните сили в тяхната взаимосвързаност. Автор и на писма, представляващи важен документ за неговата епоха. (ПС)