ПИКОЛОМЍНИ, ЕНÈА СЍЛВИО

ПИКОЛОМЍНИ, ЕНÈА СЍЛВИО (Aeneas Silvius Picolomineus, ит.Enea Silvio Bartolomeo Piccolomini) – 1405 – 1464 – италиански хуманист, ярък представител на Куатрочентото, писател, дипломат, римски папа (1458 – 1464), един от най-образованите хора на своето време. Завършва университета в Сиена, а във Флоренция учи древни езици и поезия при Франческо Филелфо*. През 1442 е провъзгласен за poeta laureatus. Приел духовен сан, бива избран за папа под името Пий II. Посвещава огромна част от дейността си на организирането на общоевропейски Кръстоносен поход за освобождаването на превзетия от османските турци през 1453 Константинопол, който обаче така и не успява да се осъществи. П. е плодовит и изтънчен писател, владеещ латинския език до съвършенство. Автор на множество творби, сред които на първо място „Коментари на Пий II за достопаметните събития, случили се по негово време“ (Pii II Commentarii rerum memorabilium, quae temporibus suis contigerunt) в 12 кн.. Написани в 3-то лице, те утвърждават фигурата на папата като защитник на християнството; в същото време описанията на места, хора и нрави, които изобилстват в съчинението, го правят ценен източник на сведения за живота през ренесансовата епоха във всичките му аспекти. Други негови по-известни исторически творби са „За произхода и властта на Римската империя“ (De оrtu et authoritate Romani imperii); „Германия“, геополитическо описание на Свещената Римска империя, вдъхновено от едноименното съч. на Тацит**; „За деянията на Базелския събор“ (De Gestis Вasileensis concilii); „История на делата на император Фредерик III“ (Historia rerum Frederici III imperatoris); „История на Бохемия“ (Historia Bohemica); „Космография“ – астрономически трактат и др. Автор и на сборник писма, даващи представа за неговите нравствени и политически възгледи по актуални за времето проблеми. По-ранни творби на П. са „Евриал и Лукреция или Историята на двама влюбени“ (Eurialus et Lucretia / Historia de duobus amantibus), един от най-прочутите любовни романи на XV в., претърпял множество издания; „Цинтия“ (Cinthia) , сборник любовна лирика по подражание на Проперций**, както и наскоро откритата комедия „Хризида“ (Chrysis) в стила на Плавт**. (ПС)