ПОМПОНÀЦИ, ПИÈТРО

Pietro Pomponazzi

ПОМПОНÀЦИ, ПИÈТРО (Pietro Pomponazzi) – 1462 – 1525 – италиански философ, известен с иновативния си прочит на Аристотеловата натурфилософия и психология, повлиян от коментарите на Александър от Афродизия. Завършва медицина в Падуа и до 1509 е професор по философия в тамошния университет. След кратък престой във Ферара, през 1510 е поканен да преподава в Болоня, където остава до края на живота си. Славата му е свързана преди всичко с трактата „За безсмъртието на душата“ (De immortalitate animae), публикуван през 1516 и предизвикал острата реакция на Църквата. В него П. защитава тезата, че безсмъртието на душата е предмет на вярата и не може да бъде доказвано със средствата на философията, както това се изисква от университетските професори по силата на булата Apostolici regiminis. Обратно на Тома от Аквино*, П. твърди, че душата е по природа смъртна и само в някакъв смисъл (secundum quid) безсмъртна – доколкото е на границата с безтелесните субстанции. С „Апология срещу Контарини“ (Apologia contra Contarenum) и „Защитна реч против Агостино Нифо“ (Defensorium adversus Augustinum Niphum) П. отвръща на противниците си, възразяващи срещу прочита му на Аристотеловата психология, който се дистанцира както от томисткото, така и от авероисткото решение на проблема за безсмъртието на душата. През последните години от живота си П. пише 2 съчинения, издадени след смъртта му, в които отново показва липсата на съгласие между вярата и разума, и отхвърля опитите на богословите, преди всичко томистите, да ги примирят. „За чародействата“ (De incantationibus), посветен на въпроса за естествените причини на привидно свръхестествените явления, съдържа и дискусии върху чудесата, пророчествата и възникването на религиите. В „За съдбата“ (De fato) се изследва отношението между Божието Провидение, предопределението, съдбата и свободното произволение. (ИМ)