ПРИСЦИÀН

ПРИСЦИÀН (Priscianus Caesarensis) – V–VI в., вж. и АЛ – граматик, наречен Кесарийски по името на родния му гр. Кесария в римската провинция Мавритания. Преподавал латински език в Константинопол. Най-значимо от съчиненията му по граматика е „Обучение по граматика“ (Institutiones grammaticae) в 18 кн. Първите 16 кн. съдържат фонетика, словообразуване и флексивната система на езика, последните две – синтаксис. Изложението се отличава с пълнота и с изобилие от примери. Благодарение на П. са съхранени фрагменти от съчиненията на много римски автори, от които най-често цитира Плавт**, Теренций**, Цицерон** и Вергилий**. Това обширно изследване, на което се позовават Алдхелм*, Беда Достопочтени*, Алкуин*, става основно ръководство по латински език през Средновековието. П. е автор на панегирик „Възхвала на император Анастасий“ (De laude Anastasii imperatoris) в 312 стиха, с който продължава традицията на латинския стихотворен императорски панегирик. (ИА)