РАБÀН / ХРАБÀН МÀВЪР, МАГНÈНЦИЙ

Rabanus Maurus

РАБÀН / ХРАБÀН МÀВЪР, МАГНÈНЦИЙ (Hrabanus / Rabanus / Rhabanus Maurus Magnentius) – ок. 780 – 856 – приет като облат (791) в манастира Фулда, в 822 става абат на същия манастир, а в 847 – архиепископ на Майнц. Учител и автор на многобройни съчинения, от които за най-ранни се смятат „Похвали на Светия кръст“ (De laudibus sanctae crucis) в 2 кн. (26 фигурални стихотворения и прозаичнте им версии) и „Обучението на свещенослужителите“ (De institutione clericorum ) в 3 кн. – за свещенството, тайнствата, каноничните часове и служения, Светото Писание. За нуждите на обучението съставя „За граматическото изкуство“ (De arte grammаtica), „За метричното изкуство“ (Dе arte mеtrica) и помагалото за хронологични изчисления „За смятането“ ( De cоmputo), последните две изцяло по Беда*. Коментира почти всички книги на Стария и Новия Завет, компилирайки главно от съчиненията на Августин**, Амброзий**, Хиероним**, Григорий Велики*, Беда*. Различни страни на църковните дела разглеждат сборникът църковни актове и библейски текстове „Книга за покаянието“ (Poenitentiаle), творбите „Мартирологий“ (Martyrologium), „Проповеди“ (Sermones), „За църковното учение“ (De disciplina ecclesiastica), „За природите на нещата“ (De rerum naturis) в 22 кн. – опряна на съчиненията на църковните отци енциклопедия за Библията и духовния ѝ смисъл, „За виждането на Бог, за чистотата на сърцето и за начина на покаянието“ (De videndo Deo, de puritate cordis et de modo paenitentiae), „За вечерята“ (De cena), „За душата“ (De anima ) – относно пороците и добродeтелите, „Писма“ (Epistulae ), сред които трактатите.„За брака между кръвни роднини“ (De consanguineorum nuptiis) и „За магическите изкуства (De magicis artibus). Спорни въпроси разглеждат „За приемането на облати в детска възраст“ (De oblatione puerorum) (ок.829), „За предопределението“ (De praedestinatione), „За хорепископите“ (De chorepiscopis), „За почитанието на синовете към бащите и на поданиците към кралете“ (De reverentia filorum erga patres et subditorum erga reges). Смятан е за автор на „За изнамирането на езиците“ (De inventione linguarum) за различните азбуки и писмени знаци, на „Латино-немски глосар“ (Glossаrium Latino-Theotiscum ), на „Алегориите в Светото Писание“ (Allegoriae in Sanctam Scripturam) и „За страстите Господни“ (De passione Domini). В традицията на късната латинска поезия са „Стихове“( Cаrnina) – молитви, обръщения към събратя духовници, надписи и др., почти без изключение метрични. От „Химни“ (Hymni), метрични и ритмични, най-познат е използваният и до днес „Ела, Душе Създателю“ (Veni, Creаtor Spiritus). (АБН)