СЕРВÀТ, ЛУП от ФЕРИÈР

СЕРВÀТ, ЛУП от ФЕРИÈР (Lupus Servatus / Servatus Lupus, фр. Loup) – ок. 805 – ок. 862 – бенедиктинец, абат на Фериер, виден богослов и писател, една от най-ярките фигури на Каролингското възраждане. Произхожда от влиятелно семейство. Прозвището „Серват“ {„опазен“} приема след чудодейното си избавяне от смърт на бойното поле или от опасна болест. Учи във Фулда при Рабан Мавър* заедно с Айнхард* и Готшалк от Орбе*. Като абат превръща Фериер в един от най-важните културни центрове на своето време. Монаси-кописти биват изпращани в различни манастирски скриптории, за да преписват ръкописи за нуждите на библиотеката, като по този начин последната нараства внушително. Л. е автор на писма, от които са запазени 132, адресирани до различни видни личности – негови съвременници, на „Житие на св. Максимин, епископ на Трир“ (Vita Sancti Maximini Episcopi Trevirensis), „Житие на св. Вигберт, абат на Фрицлар“ (Vita Sancti Wigberti Abbatis Fritzlariensis). Участва в най-важния богословски спор на своето време, този за предопределението, по повод на който пише трактата „За трите въпроса“ (De tribus quaestionibus), посветен на тройния въпрос за свободната воля, предопределението и всеобщото изкупление. Опустошаването на неговия маностир от норманите помрачава последните години от живота му. (ПС)