СКОТ, СЕДУ̀ЛИЙ

СКОТ, СЕДУ̀ЛИЙ (Sedulius Scottus/Scotus, ирл. Suadbar, фр.Sédulius de Liеge) – разцв. 840 – 860 – ирландски писател, поет, коментатор, ярък ерудит от времето на Каролингското възраждане. Един от множеството ирландски монаси, принудени да напуснат своя манастир и да търсят убежище от норманските нашествия, той попада в Лиеж по времето на управлението на Лотар и бива взет под закрилата на еп. Хартгар. Най-известното негово съчинение е „Книга за християнските владетели“ (Liber de rectoribus christianis), написано в прозиметър по образеца на Боеций*. Трактатът принадлежи към жанра владетелско огледало и е адресиран до сина на Лотар I, Лотар II, като в него са посочени принципите, на които се крепи властта на християнския владетел, един от които е, че кралят в качеството си на Божи наместник властва както над своите поданици, така и над духовенството. С. е автор и на коментари върху граматиците Присциан**, Евтихий Прокъл и Донат**, както и върху „Въведение в Категориите на Аристотел“ на Порфирий**; съставя няколко сборника (сollectanea): „Коментари върху всички Послания на ап. Павел“ (Collectaneum in omnes beati Pauli epistolas), повлияни до голяма степен от едноименното съчинение на Пелагий**, „Коментари върху Евангелието от Матей“ (Collectaneum in Mattheum), „Сборник с различни откъси“ (Collectaneum Miscellaneum), съдържащ откъси от класически, късноантични и библейски източници. Автор е и на ок. 90 стихотворения, в които демонстрира освен изтънчена духовитост още и отлично владеене на метриката с отдаване на предпочитание на сапфическа строфа редом с хекзаметър и елегически дистих. Интерес представлява елегията за смъртта на овена на Хартгар, прераснала в пародия на епос под името „За някой си овен, разкъсан от куче“ (De quodam verbece a cane discerpto), в която авторът, черпейки вдъхновение от „Енеида“, се опитва да вложи християнско съдържание. С. владее добре и гръцки език, за което свидетелства направеното собственоръчно от него копие на един гръцки Псалтир (Paris, Bibliothеque de l’Arsenal). Той има заслуга за създаването на прочутите Лиежки школи, спечелили на града прозвището „Северната Атина“. (ПС)