АНГИЛБÈРТ

Abbatiale De Saint Riquier, Bon Boulogne, Angilbert Recevant L'habit Des Mains De Saint Symphorien 02

АНГИЛБÈРТ (Аngilbertus Centulensis, фр./нем. Angilbert, Angilberk, Engelbert) – ок. 750 – 814 – високопоставен служител в двора на Карл Велики, дипломат, поет, ученик и приятел на Алкуин*, монах-бенедиктинец, светец на католическата Църква. Член на Палатинската Академия, в която заема мястото на Омир**. Автор на епически поеми в хекзаметър, които са достигнали до нас във фрагментарен вид, но и в откъсите проличава неговото забележително поетическо майсторство, както и основната идея, която го ръководи – възхвала на франките и техния предводител. Една от поемите е била посветена на разгрома на аварите, опитали се да проникнат в империята; запазен е откъс от друга, ярко и живо описваща срещата на императора с папа Лъв III. Неговите кратки „Стихове“ (Carmina) дават ценни сведения за живота в двора на Карл. (ПС)