ТЕОДУ̀ЛФ от ОРЛЕÀН

ТЕОДУ̀ЛФ от ОРЛЕÀН (Тheodulfus Aurelianensis, фр. Théodulf d’Orléans) – ок. 750/60 – 821 – най-оригиналният поет от времето на Карл Велики, по произход визигот, вероятно от Испания. Приближен на краля, който го прави епископ на Орлеан. Високо ценен е и от наследниците на Карл, но е заподозрян в съучастие в заговор и завършва живота си в изгнание. Най-значими са неговите „Стихове“ (Cаrmina) в 7 кн., с най-разнообразно съдържание, свидетелстващо за голямата му начетеност, наблюдателност и находчивост: резюмета на Библията в 68 двустишия, описания на градове и области, постройки, книги, ръкописи, мебели, случки, поучения, инвективи, утешения, епитафи, писма и др., обединени от общия размер, главно класически елегически дистих. Прозата му разглежда богословски проблеми: „Книга за изхождението на Светия Дух“ (Liber de processiоne Spiritu sancti), „За реда на кръщението“ (De ordine baptismi), две „Наставления към презвитерите на епархията му“ (Capitula ad presbyteros parochiae eius, и Capitulare ad eosdem). Запазени са откъси от негови проповеди. (АБН)