ФИЛÈЛФО, ФРАНЧÈСКО

Francesco Filelfo Imagines Philologorum

ФИЛÈЛФО, ФРАНЧÈСКО (Franciscus Philelphus, ит. Francesco Filelfo), 1398 – 1481, италиански хуманист. От 1420 до 1427 пребивава в Константинопол. След завръщането си в Италия преподава реторика и етика във Флоренция, Сиена, Милано, Рим и заема различни служби в миланския двор. Завършва живота си във Флоренция, скоро след като пристига тук, за да заеме катедрата по гръцки, предложена му от Лоренцо Медичи. Ф. е първият хуманист, който чете университетски курс върху Данте* (1431–32, Флоренция). Има значителен принос за разпространяването на културата на хуманизма в Ломбардия. Литературното му наследство е на гръцки (поезия и писма) и латински, В незавършената поема „Сфорциада“ (Sphortias), която по форма имитира „Илиада“, възпява Франческо Сфорца. Поетическото му творчество обхваща голям брой оди, епиграми и сборник „Сатири“ (Satyrae), посветен на краля на Неапол. Ф. е автор на диалози, етически трактати, множество речи, вкл. встъпителни речи към университетски курсове, инвективи, внушителен корпус писма. Запазени са само няколко от коментарите му върху известни произведения (напр. върху „Обучението на оратора“ на Квинтилиан** и сонетите на Петрарка*). В „За изгнанието“ (Commentationes Florentinae de exilio) в 3 кн. отправя жестоки критики срещу Козимо Медичи и същевременно предлага утешение на политическите му противници, изпратени в изгнание. С висока оценка се ползват преводите на Ф. от гръцки. (ИМ)