ФИЧЍНО, МАРСЍЛИО

Marsilio Ficino Angel Appearing To Zacharias (detail)

ФИЧЍНО, МАРСЍЛИО (Marsilio Ficino) – 1433 – 1499 – италиански философ, наред с Николай от Куза*, най-значимият представител на ренесансовия платонизъм. Получава образованието си във Флоренция и Пиза. От 1462 под патронажа на Козимо Медичи се посвещава на превода от старогръцки на съчиненията на редица автори, които припознава като принадлежащи към платоническата традиция. Според Ф. в целостта си тази традиция формира една благочестива философия (pia philosophia) и учена религия (docta religio), а чрез всеки от участниците в нея все по-пълно се разкрива божественият Логос. Ето защо задачата на философа е да осветява истината, която се крие зад религиозните вярвания и митологичните представи. През следващите десетилетия Ф. осъществява своя културен проект, като редува преводаческа дейност с коментарна и с разработването на собствена философия, която се развива във взаимодействие с мисленето на авторите, които Ф. изучава през съответния период. Освен диалозите на Платон** Ф. превежда на латински „Теогония“ на Хезиод**, Херметическия корпус, съчиненията на Порфирий**, Прокъл**, Ямблих**, Ареопагитически корпус (Ареопагитика).">Псевдо-Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, а в началото на 90-те год. идва ред и на „Енеадите“ на Плотин**. Философията му намира най-пълно изложение в трактата „Платоновата теология“ (Theologia platonica), в който Ф. формулира учението си за душата като център на единния и йерархизиран космос. Както душата е copula mundi, така любовта е дейността, която свързва света с Бога: на философията на любовта е посветен „За любовта“ (De amore) – коментарът на Ф. върху Платоновия „Пир“. Възгледът за битието като единство, където всеки ред е функционално свързан с останалите, дава на Ф. теоретичното основание за занимания с астрология и магия – практики, чрез които се разчитат тайните връзки, удържащи вселената, и се улавя и използва, или пък отклонява, влиянието на звездите. На тези теми са посветени „Три книги за живота“ (De vita libri tres). Многобройните кратки философски съчинения на Ф. включват „За християнската религия“ (De christiana religione), „За слънцето и светлината“ (De sole et lumine) и др. (ИМ)