ФОРТУНÀТ, ВЕНÀНЦИЙ

ФОРТУНÀТ, ВЕНÀНЦИЙ (Venаntius Honоrius Clementiаnus Fortunаtus)– ок.530 – ок.600, вж. и АЛ. Епископ на Поатие, роден е ок.дн. Тревизо, в Равена изучава граматика, реторика и право. В 565 се отправя на поклонничество в земите на франките към Тур, светилището на св. Мартин, на чието застъпничество дължи излекуването на очите си; пристигнал тук след дълъг път (през дн. Мец, Вердюн, Реймс и Париж), той се сближава с епископ Григорий от Тур*. Продължава към Поатие, където се установява и става приближен на меровингските високи светски и църковни кръгове. Към тях са отправени по-голямата част от събраните в 11 кн. стихотворения (с добавен апендикс в изданието на Лео), много важен източник за познаване на епохата на Меровингите. Сърдечни приятелски връзки го свързват с кралица Радегунда, вече монахиня, и осиновената ѝ дъщеря Агнеса, абатиса на големия женски манастир, наречен на Светия Кръст в 569. Тогава византийският император Юстин II получава частица от Кръста и за тържествената процесия В. пише химните „Излизат царски знамена“ (Vexilla regis prodeunt), и до днес част от католическата литургия за Страстната седмица, а „Пей, език мой, песен за преславното сражение“ (Pange, lingua, gloriosi prelium certaminis) е преработен от Тома от Аквино* за нововъведения през 1264 празник на Божието тяло и кръв във версия, известна на български като химна „Пред велико свято тайнство“. Автор е и на няколко жития в римувана проза, сред които това на св. Радегунда и на 4 кн. „Житие на св. Мартин“ (Vita s. Martini) по Сулпиций Север** в стихове. В малкото му ритмични стихове се явяват римувани пасажи. Като цяло в поезията си В. се се придържа към класическата традиция, но проявява и витуозност в ефектни акростишия и carmen figuratum. (АБН)