ЕГЍДИЙ от РИМ

Irht 063616 P

ЕГЍДИЙ от РИМ (Aegidius Romanus, ит. Egidio Romano) – ок. 1243 – 1316 – монах-августинец, богослов и философ, ученик на Тома от Аквино* в Париж, (1269 -1272), преподавател там от 1285, основател на школа (1287). Генерал на ордена от 1292 до 1295, епископ на Бурж от 1295. Учението му, което той излага със задълбоченост, яснота и оригиналност, следва това на Тома от Аквино с привличане на неоплатонизма на Августин**. Автор на повече от 60 съчинения, сред които коментари към Шестоднев, към Песен на песн., проповеди, „За заблужденията на философите" (De erroribus philosophorum), на високо ценения коментар към Аристотел** „Теореми за съществуването и същността" (Theoremata de esse et essentia), на „За степените на формите"( De gradibus formarum), „За формирането на човешкото тяло в утробата" (De formatione humani corporis in utero), „За църковната или папската власт" (De ecclesiastica sive summi pontifici potestate). Най-известен трактат (жанр владетелско огледало, на тема, разгледана и от Тома от Аквино) е „За управлението на владателите" (De regimine principum): за качествата на владетеля и придобиването на добродетели (1. кн.), за семейния живот и отношенията към близки и подчинени (2.кн.), за държавата (3.кн.). Многократно преиздаван и преведен на италиански, френски, английски, каталунски и еврейски (АБН).