САВОНАРÒЛА, ДЖИРÒЛАМО

Girolamo Savonarola

САВОНАРÒЛА, ДЖИРÒЛАМО (Hieronymus Savonarola de Ferraria, ит. Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) – 1452 – 1498 – италиански монах-доминиканец, прочут проповедник и борец за църковни реформи. Получава добро образование, настолни книги са му, освен Библията, произведенията на Тома от Аквино*, чрез които се запознава с идеите на Платон** и Аристотел**. През 1490 бива изпратен като четец и учител в манастира "Сан Марко" във Флоренция, където води строго аскетичен живот. Макар и повлиян от неоплатонизма на Марсилио Фичино* и Флорентинската Платонова Академия, С. подлага на яростна критика управлението на Лоренцо Медичи и по-късно на неговия син Пиеро, които обвинява в разпуснат живот и връщане към езичеството. Идеята за обновяването на Църквата, renovatio ecclesiae, което трябва да започне от Флоренция, се превръща в център на неговата дейност. Блестящ оратор, той разобличава корупцията на духовенството и проповядва християнския идеал за лична свобода, контролирана от съвестта, съвършен живот и нравствено извисяване както в личен, така и в обществен план. Негови слушатели са Пико дела Мирандола* и Микеланджело. Огромната популярност и радикалността на проповядваните от него идеи му създават много противници, които успяват да спечелят на своя страна папа Александър VI. С. бива обвинен в ерес, забранено му е да проповядва, впоследствие се стига и до неговата екскомуникация. Арестуван, съден и публично екзекутиран чрез обесване и изгаряне на клада на 23. 05. 1498. С. пише на латински и на италиански, главно проповеди върху книги от Стария Завет. Сред произведенията му на латински са ранните поеми „За разрушаването на света" (De ruina mundi) и „За разрушаването на Църквата" (De ruina ecclesiae), трактатите „За простотата на християнския живот" (De simplicitate christianae vitae), „Триумфът на Кръста" (Triumphus Crucis), диалогът „За пророческата истина" (De veritate prophetica). С особена сила се отличават писаните в последните му дни в затвора размишления върху Пс. 50 и 30 – „Нещастният аз" (Infelix ego) и незавършеното „Скръб обзе ме" (Tristitia obsedit me). (ПС)