БÈДА ДОСТОПОЧТЕНИ / ПРЕПОДОБНИ

The Venerable Bede Translates John 1902

БÈДА ДОСТОПОЧТЕНИ / ПРЕПОДОБНИ (Beda/Bæda Venerabilis, англ. Bede the Venerable) – 673/674 – 735. Бенедиктинец, на 7 г. е поверен на грижите на абата на манастира Уирмаут Бенедикт, който впоследствие го изпраща в манастира Джароу. Тук Б. прекарва целия си живот като свещенослужител (дякон на 19 г., свещеник на 30 г.), учител и писател, отличен познавач на латинския език и литература, и на отците на Църквата. Животът и дейността му изразяват в дълбочина духовността на ранното Средновековие. За нуждите на обучението в абатството пише образователни съчинения, първото от които е „За правописа“ (De orthogrаphia), азбучно подреден глосар със значението или употребата на думите. През цялото Средновековие се използва „За изкуството на стихосложението“ (De аrte mеtrica или De ratiоne metricа), вкл. и примери, допълнено със „За фигурите и тропите в Светото Писание“ (De schemаtibus et tropis Sanctæ Scripturæ). Хронологията се разглежда в „За празнуването на Пасхата“ (De celebаtione Pаschæ), „За изчисляването на времената“ (De ratiοne tеmporum) и „За времената“ (De tempоribus) с допълнително описание на света в „За природата на нещата“ (De natura rerum), преработка на съчинението на Исидор* и заемки от Плиний Стари**. Най-много са богословските му съчинения, на първо място екзегетичeските. Върху Стария Завет са „Шестоднев“ (Hexæmeron), „Петокнижие“ (Pentateuchus), алегорично тълкуване на Песен на песн., Ездр. и Неем., Притч., Тов., 1 и 2 кн. Самуилови (1 и 2 Царств.), Авак., Нав.26, „За храма на Соломон“ (De tеmplo Salomоnis), „За скинията, съдовете и дрехите на свещениците“ (De tabernаculo et vаsis et vеstibus sacerdоtum). Върху Новия Завет са за 4-те Евангелия, за Откр. и много използваните 2 коментара към Деян., за 7-те съборни послания на ап. Петър, Йоан, Юда, както и повечето от 13-те химна. Тълкуванeтo е предимно алегорично в традицията на александрийската екзегетика. Реторично издържаните 50 хомилии (Homiliae) в 2 кн. са повлияни от тези на Григорий Велики*. Цитати от Пс. и техният стил оформят „Молитвеник“ (Liber precum). Сред историческите съчинения са жития (на св. Кътбърт в проза и в стих, на св. Феликс), биографии на абати, мартирологии, както и съдържащите исторически сведения и богословски размисли 16 писма, предадени под името му. Най-значимият му труд, заради който е признат за баща на английската история, е „Църковна история на народа на англите“ (Histоria ecclesiаstica gеntis Anglоrum, ок. 731) в 5 кн., съдържащ и полит.ическа история, и използващ съчиненията на раннохрист.иянския автор и ученик на Августин** Проспер от Аквитания*, Евзебий**, Гилдас*, писма на Григорий Велики*, разгледани критично сведения на съвременни абати и епископи. Изложението, в което са вплетени легенди и анекдоти, е на близък до класическия латински език. Многобройните преписи на Б. и споменаването му (Алкуин*, Рабан Мавър*, Ноткер Балб*, Хинкмар*, Ериугена*, Данте*– Рай X, 131) свидетелстват за големия му авторитет на богослов, учител и възпитател. През 1899 е канонизиран и обявен за църковен учител.от папа Лъв XIII. (АБН)