БЕКАДÈЛИ, АНТÒНИО, наречен ПАНОРМЍТА

БЕКАДÈЛИ, АНТÒНИО, наречен ПАНОРМЍТА (ит.Antonio Beccadelli, detto il Panormita) – 1394 – 1471 – италиански поет и хуманист. Между 1419 и 1420 напуска родната Сицилия и пътува из различни градове в Центр. и Сев. Италия. Следва право в Сиена и Болоня, влиза в контакт с множество съвременни хуманисти, сред които Гуарино от Верона, Поджо Брачолини* и Лоренцо Валла*. През периода 1429 – 1434 пребивава в Павия като придворен поет и преподавател в тамошното Студио, изучава интензивно Плавт**. През 1432 бива отличен като poeta laureatus от името на император Сигизмунд. От 1434 до смъртта си служи като съветник, дипломат и ерудит при Алфонсо V Арагонски и наследника му Фердинанд I, установявайки се в Неапол и допринасяйки съществено за разпространението на хуманизма в Ю. Италия. Б. дължи известността си преди всичко на сборника с латински пиграми „Хермафродит“ (Hermaphroditus), издаден през 1425 в Болоня, който веднага става популярен и предизвиква противоречиви реакции. С преобладаваща еротична тематика и обсценен език, Б. преработва впечатленията си от ежедневието на Сиена и Болоня. За образец му служат латински поети като Марциал**, Плавт**, Катул**. Друг сборник, „Книга със стихове и проза“ (Poematum et prosarum liber), пример за „хуманистка антология“, възниква през павианския период на Б. Плод на службата му в двора на Алфонсо и Фердинанд са поемите „Думи и дела на крал Алфонсо“ (De dictis et factis Alfonsi regis) и незавършената „Книга за деянията на Фердинанд Арагонски“ (Liber rerum gestarum Ferdinandi Aragoniae). Важен документ за историята на хуманизма представляват писмата на Б. (Epistolarium), които той събира и сортира в продължение на много години до смъртта си. (ЗР)