БЕНЕДЍКТ от НУ̀РСИЯ

Frari (venice) Sacristy Triptych By Giovanni Bellini Saint Benedict Of Nursia And Saint Mark

БЕНЕДЍКТ от НУ̀РСИЯ (Benedictus de Nursia, ит. Benedetto da Norсia) – ок. 480 – 547 – италиански монах, родоначалник на западното монашество, светец на католическата и православната Църква. Сведения за живота му ни дава Григорий Велики* във 2. кн. на своите „Диалози“. Произлиза от древния рим. род Анции. Още в юношеска възраст се отказва от очакващата го блестяща кариера, решава да се оттегли от света и заживява уединено в пустинната местност Субиако, в пещера, известна по-късно като „Пещерата на св. Бенедикт“. Няколко години по-късно, следван от малка група свои ученици, се заселва в Кампания, където на висок хълм между Рим и Неапол основава манастира Монте Касино. За тази обител той съставя между 530 и 560 своето „Правило“ (Regula Sancti Benedicti); впоследствие е установено, че то се явява съкратен и по-добре структуриран вариант на съществувало преди това друго, по-древно и анонимно, известно като Regula Magistri. Правилото съдържа Пролог и 73 кратки глави, уреждащи както духовния живот, така и административното, и стопанското управление, и осигуряващи необходимата независимост на манастира дори във времена на стопански и културен упадък. Текстът е ясен и точен, в него духовните съвети се редуват с практически указания. Според Б. манастирският живот трябва да бъде по силите на всеки, който търси Бога, като основен принцип в него е „Ora et labora et lege!“ {„Моли се и се труди, и чети!“}. Предвидени са ежедневно по 8 часа молитва, lectio divina и милосърдни дела, 8 часа ръчен труд по подобие на Апостолите и 8 часа сън. Манастирската дисциплина изисква отказ от собственост, братска любов и послушание към абата, който заема мястото на Христос. Последният, макар и избиран пожизнено и притежаващ пълна власт, все пак е длъжен да се съобразява с мнението на най-възрастните монаси, а при вземане на важни решения – и с това на цялото братство. Строгата аскеза е сведена до необходимия минимум. Влиянието на Правилото през ранното Средновековие и в по-късните векове е огромно, като и до днес то е най-използваното в западните манастири. (ПС)