БОÈЦИЙ, АНЍЦИЙ МÀНЛИЙ ТОРКВÀТ СЕВЕРЍН

Boetius

БОÈЦИЙ, АНЍЦИЙ МÀНЛИЙ ТОРКВÀТ СЕВЕРЍН (Anicius Manlius Torquatus Severinus Boethius) – ок. 480 – 524/526, вж. и АЛ – римски философ. Произхожда от патрициански род и получава образование в родния си град и в Атина. След успешна политическа кариера заема висши постове при двора на остготския крал Теодорих. По подозрение в заговор с римския сенат и с император Юстиниан е осъден на смърт. Докато очаква изпълнението на присъдата, създава прочутото „Утешение на философията“ (De Consolatione Philosophiae), оформено като диалог между Б. и самата Философия. Творчеството му може да се подраздели на: философски преводи и коментари, трактати върху дисциплините на квадривиума, логически и богословски трактати. Превежда и коментира Аристотеловия Органон и „Исагог“ на Порфирий**. До нас са достигнали трактати върху 3 от свободните изкуства: „Основи на аритметиката“ (De institutione arithmetica), „Основи на музиката“ (De institutione musica) и частично запазеният „За геометрията“ (De geometria). С логическите си съчинения, посветени на отделни видове силогизми, „Топика“ на Цицерон** и др., Б. полага основите на средновековното логическо знание, по-късно наречено „стара логика“ [logica vetus]. Тя се преподава в школите по модела, зададен от Б., до края на XII в. Корпусът от кратки богословски трактати (т.нар. Opuscula sacra) е от подобно значение за ранносредновековните философия и богословие. В тях Б. подхожда към истините на вярата строго логически, за да ги изясни и да опровергае еретичните тълкувания. Освен това той изработва понятийния апарат, чрез който занапред ще се обсъждат триединството на Бога, двете природи в Христа и пр. От важно значение са също позициите, изложени в „Утешението“ – относно разбирането за Бог като висше благо, относно съдбата, злото, провидението, Божието предзнание, вечността и времето, свободата на волята, проблема за универсалиите. То е образцово и като форма, и намира множество подражатели през вековете, чак до Бокачо* и Кристина Пизанска. (ИМ)