БОÈЦИЙ от ДÀНИЯ / ДÀЦИЯ

БОÈЦИЙ от ДÀНИЯ / ДÀЦИЯ (Boethius de Dacia) – неизв.– 1284 – датски философ, монах-доминиканец, магистър в Парижкия университет, представител на радикалния перипатетизъм. Малко е известно за ранния живот на Б., но със сигурност учи и след това става преподавател в Париж. Б. е представител на модизма в рамките на учението за т.нар. спекулативна граматика и е най-известният привърженик на Сигер от Брабант*. Заедно със Сигер, Б. се стреми да интегрира Аристотеловите идеи, включително тази за вечността на света и за единството на интелекта, в корпуса на християнското знание. Възгледите му са осъдени през 1277 от епископ Етиен Тампие, след което следите му се губят. От многобройните му съчинения са запазени няколко кратки трактата, почти всички написани във формата на схоластически въпроси (quaestiones): „За вечността на света“ (De aeternitate mundi), където той изяснява отношенията между философията и християнската вяра, и показва защо помежду им не би следвало да има противоречия; „За висшето благо“ (De summo bono); както и коментари върху някои произведения на Аристотел** и Присциан**. (ГД)