БОНИФÀЦИЙ

Cornelis Bloemaert S. Bonifacius

БОНИФÀЦИЙ (Bonifatius) – ок. 675 – 754 – роден с името Уинфрид, свeтец на католическата Църква. След смъртта на баща си става монах в бенедиктинския манастир в Ексетър. Скоро след това се премества в Нътшел, където преподава в манастирското училище и за целите на обучението съставя училищна латинска граматика въз основа на граматиката на Донат**, наречена Ars Bonifacii, както и учебник по метрика. Името Бонифаций („благоречив“) му е дадено от папа Григорий Велики*, който го благославя за мисионерска дейност в Германия. На нея Б. посвещава следващите десетилетия, организирайки църковния живот в изт. диоцези, основавайки абатството Фулда и издигайки първите три епископии в Бавария. На 5.04.754 е убит от езичници близо до гр. Докьом, Фризия. Писмата на Б., събрани и редактирани от ученика му св. Лул, представляват важен извор за мисионерската дейност на светеца. По време на мисиите си при франките написва сборник с 20 стихотворения в хекзаметър, озаглавен „Гатанки за добродетелите и пороците“ (Aenigmata de virtutibus et vitiis). (ЦВ)