БУОНАКÒРСИ, ФИЛЍПО

БУОНАКÒРСИ, ФИЛЍПО (ит. Filippo Buonaccorsi) – 1437 – 1496 – италиански хуманист, наричан още Philippus Callimachus Experiens. Дейността му протича първоначално в Рим, но е обвинен в заговор срещу папата, принуден е да бяга и достига Полша, където се превръща във влиятелна фигура както в униерситетските среди, така и в кралския двор. Б. има значителна заслуга за разпространението на хуманистичните идеи в Полша. Към произведенията му се числят латински епиграми по модела на Марциал** и Катул**, както и една „Реторика“, опираща се на Георгий от Трапезунд. Съчиненията „Въпрос относно демоните към Марсилио Фичино*“ (Quaestio de daemonibus ad Marsilium Ficinum) и „Въпрос относно греха към Джовани Пико дела Мирандола*“ (Quaestio de peccato ad Ioannem Picum Mirandulae) представляват критични дискусии върху ученията на двамата основни представители на флорентинския неоплатонизъм. За силна, централизирана кралска власт Б. се обявява в едно от основните си произедения, „Съветите на Калимах“ (Consilium Callimachi), както и в историческото съчинение „Животът на Атила“ (Attilla). (ЗР)