ВÀЛА, ЛОРÈНЦО

ВÀЛА, ЛОРÈНЦО (ит. Lorenzo Valla) – 1407 – 1457 – италиански хуманист. Получава солидно класическо образование, вклюючително изучава гръцки език. Преподава реторика в университета на Павия, а след едно продължително пребиваване в Неаполския кралски двор се завръща в Рим, където подновява преподавателската си дейност, съвместявайки я с длъжността на папски секретар. В „За красотата на латинския език“ (De linguae Latinae elegantia) излага възгледите си за обучението по латински стил и красноречие, както и по-общо за езика като носител на дадена култура. В незавършената „Диалектика“ (Repastinatio dialectice et philosophie) преразглежда основни понятия от Аристотеловия „Органон“ и експериментира със своя метод, целящ възстановяването на унивокалността на езика (първичната адекватност на понятията спрямо означаваните от тях предмети). „Декламация относно измамния и фалшив Константинов дар“ (De falso credita et ementita Constantini donatione declamatio) е историко-филологическо изследване на Постановление на Константин* (Constitutum Constantini), което доказва неавтентичността му. „Съпоставяне на Новия Завет“ (Collatio Novi Testamenti) е пример за приложението на метода на текстовата критика в библейската екзегеза. В диалога „За истинското и лъжовното благо“ (De vero falsoque bono) B. използва мотиви от епикурейската етика, за да убеди съвременниците си, че естествената човешка склонност към наслаждение не е в противоречие с християнския морал. (ИМ)