ВÀЛАФРИД СТРÀБОН

Walahfrid Strabo Strabus Monachus (titel Op Object) Liber Chronicarum (serietitel), Rp P 2016 49 86 3

ВÀЛАФРИД СТРÀБОН ( Кривогледият) (Walafridus Strabo или Strabus; Walahfrid/Walahfried/afri/) – 808/ 809 – 849 – поет, ботаник, дипломат. Роден в бедно семейство, В. встъпва в бенедиктинското абатство Райхенау, където получава началното си образование. През 827 e изпратен във Фулда при Рабан Мавър*, а скоро след това е приет в двора на Лудвиг Благочестиви за учител на сина му Карл. По това време пише едно от най-забележителните си стихотворения „За статуята на Отвратителния“ (De imagine Taetrici), размишление пред конната статуя на Теодорих. Едно от най-популярните му съчинения е поемата „За градинарството“ (Liber de cultura hortorum или Нortulus), която описва 23 растения с техния външен вид и медицински качества. Източници са Плиний Стари**, Колумела**, Псевдо-Апулей, Исидор от Севиля* и др., народни предания и личен опит. В стиховете си, които като цяло са с чиста прозодия, този най-талантлив за времето си поет използва пръв след Боеций* ред лирически стихотворни схеми като асклепиадов стих, сапфическа строфа, хендекасилаб и др. За съвременниците си В. е по-важен като богослов. Съставя, подпомогнат от Рабан Мавър, цялостно обяснение на Библията, т. нар. Glossa ordinariа. В „Книга за началата и развитието на църковните неща“ (De ecclesiasticarum rerum exordiis et incrementis liber) са събрани знания за църковни служения и служители, за храмове и олтари, за икони, химни, молитви и др., като са включени и сведения за термини от гръцки, и някои немски наименования. Запазени са и негови хомилии, както и няколко жития в проза и стих. Малкото запазени писма свидетелстват както за положението му във франкския двор, така и за познанията му по латинска литература. (AБН)