ВАТИКАНСКИ МИТОГРАФИ

ВАТИКАНСКИ МИТОГРАФИ (Mythographi Vaticani) – анонимни авт. на 3 митографични текста, открити в един общ срднв. ръкопис във Ватиканската библ., Vatican Reg. lat. 1401. Името е използвано за пръв път през 1831 от библ. на Ватикана Анжело Маи, който е и първият им издател. Сб. от 3-те текста е източник за сведения по грц. и рим. митол., използван през цялото Срднв. Текстът на 1. митограф е открит единствено в този ръкопис, датира се между 875 и 1075 и съдържа 232 митол. разказа в 3 кн., написани на изключително прост ез., като творбата не оставя впечатление за план и завършеност. Текстът на 2. митограф, известен и от 10 др. ръкописа, се датира ок. кр. на XI в. Дълго време се смята, че 3. митограф е Александър Некам*, но отскоро това схващане се отхвърля и като вероятен такъв се сочи Алберик от Лондон, за когото няма никакви сигурни сведения. В 3. тркт. митовете се разглеждат подробно като алегории, които могат да се използват за възпитание в христ. морал и метафиз., както и за знания в областта на ест. науки. Очевидно творбата се е радвала на голяма популярност, съдейки по броя на копията (повече от 40). (ПС) Изд. Angelo Mai, Classici auctores e Vaticanis codicibus editi, t. III, Rome, 1831; Kulcsár, Péter. Mythographi Vaticani I et II. Corpus Christianorum Series Latina 91c. Turnhout: Brepols, 1987; Zorzetti, Nevio, and Jacques Berlioz. Le Premier mythographe du Vatican. Collection des universités de France, Série latine. Paris: Les Belles Lettres, 1995 (Includes a French translation [by Berlioz] and extensive annotations.)