LÌBER DE CÀUSIS

LÌBER DE CÀUSIS (Kitāb ul-īḍāḥ li-Arisţūţālis fi'l-khayri'l-maḥd, Liber de expositione bonitatis purae) – „Книга за причините“, букв. „Книгата на Аристотел за обяснение на чистото добро“ – анонимна философска творба, написана на арабски вероятно през IX в. и разглеждаща проблеми на метафизиката. Латинският ѝ превод се появява през XII в., смята се, че е дело на Герардо от Кремона, редактиран е от Доминго Гундисалво*. Съдържанието ѝ е близко до „Принципите на теологията“ на Прокъл** и на места изглежда като негов коментар. Авторът прави опит да съгласува теорията за причините на гръцкия философ с тази на основателя на неоплатонизма Плотин**, като в същото време въвежда някои монотеистични принципи от Корана или Библията. Подробно изучавано в университетите през XIII и XIV в., съчинението оказва силно влияние върху средновековния неоплатонизъм. Дълго време се приема за произведение на Аристотел**, допълващо неговата „Метафизика“. Вилхелм от Мьорбеке* пръв обръща внимание, че става дума за неоплатонически текст. По-късно творбата бива коментирана и от Тома от Аквино*, който категорично я отделя от Аристотеловата линия. (ПС)