MÀGNA CHÀRTA LIBERTÀTUM

Magna Carta (british Library Cotton Ms Augustus Ii.106)

MÀGNA CHÀRTA LIBERTÀTUM (Велика харта на свободите) – договор, подписан от краля на Англия Джон Безземни на 15. 04. 1215 под натиска на феодалната аристокрация. В текста на хартата са отразени исканията на феодалите за гаранции на независимостта им и за ограничаване властта на краля над поданиците му. В началото на документа се съдържат определения относно неприкосновеността на Църквата и свободата и обичаите на градовете, селата и пристанищата. Следват норми, които признават определени прерогативи на феодалното съсловие, например правото на всеки свободен човек да бъде съден от съд, съставен от негови равни, или забраната за произволни арести от страна на владетеля. Други определения са посветени на местните и централните съдебни структури, регулират правата на поземлените собственици, търговските отношения. Последното решение в списъка предвижда съставянето на комисия от 25 представители на феодалното съсловие, разполагаща с правото да принуждава краля да спазва Хартата. Джон Безземни успява да получи от папата була, която отменя договора. След смъртта му през 1216 обаче Хартата отново е обявена за валидна от съвета, който поема управлението на Англия от името на непълнолетния Хенри III. През следващите 10 години документът търпи значителни промени в посока, обратна спрямо замисъла на оригиналния текст – към ограничаване властта на феодалите и въвеждане на определения в полза на короната. Въведени са и промени от технически характер, така че текстът да стане по-достъпен и пригоден за употреба в юридическата практика. През 1225 M. Ch. придобива окончателния си вид. Традиционно се смята, че с подписването ѝ през 1215 се поставя началото на конституционализма (ИМ).