ГИЙÒМ от СЕН ТИЕРЍ

ГИЙÒМ от СЕН ТИЕРЍ (Guillеlmus аbbas sаncti Theodorici, фр.Guillaume de Saint Thierry) – oк. 1085/1090 – 1148/1149 – следва в Реймс и Лион, в 1113 влиза в бенедиктинския орден, от 1119 (или 1121) абат на абатството Сен Тиери. Близък приятел на Бернар от Клерво* и автор на негово Житие (Vita sancti Bernardi Claraevallis), опонент на Абелар* в „Спор с Пиер Абелар“ (Disputatio adversus P. Abelardum), критик на Гийом от Конш* в „За грешките на Гийом от Конш“ (De erroribus Guillielmi de Conchis). Коментира Песен на песн.(Commentarius in Cаntica canticоrum), тълкува Рим. (Expositio in epistolam ad Romanos libri VII), обръща се към отците на Църквата относно Евхаристията в „За тайнството на олтара“ (De sacramento altaris). Център на учението, размишленията и съзерцанието му е любовта на Бог и към Бог, към което настойчиво насърчва и води в „За съзерцаването на Бога“ (De contemplаndo Dеo), „За природата и достойнството на божествената любов“ (De natura et dignitate divini amoris), „Молитвени размишления“ (Meditativae orationes), „Загадката на вярата“ (Aenigma fidei), „Огледало на вярата“(Speculum fídei), „За природата на тялото и душата“ (De natura corporis et animae libri II), „Писмо до братята от Мон Дийьо“ (Epistola ad fratres de Monte Dei), наречено „Златно писмо“. (АБН)