ГРОСЕТÈСТ, РÒБЪРТ

Bishop Robert Grosseteste, 1896 (crop)

ГРОСЕТÈСТ, РÒБЪРТ (Robertus Grosseteste, англ. Robert Greathead) – ок.1168 – 1253 – английски философ и богослов. Почти нищо не е известно за живота му пр. 1229/1230, когато е поканен да преподава богословие в школата на францисканския орден в Оксфорд. През 1235 е избран за епископ на Линкълн и напуска магистърската катедра. Изготвя важни преводи от гръцки на латински, вкл. на целия Ареопагитически корпус, на „Никомаховата етика“ и част от „За небето“ на Аристотел**. Негови са и първите известни латински коментари върху „Втора Аналитика“ и „Физика“ [незавършен}. Знаменит е краткият тракат „За светлината“ (De luce), където Р. излага своята светлинна метафизика. Тя е тема и на други съчинения. напр. „За дъгата“ (De iride), „За цвета“ (De colore), „За телесното движение и светлината“ (De motu corporali et luce). В последното, както и в „За крайността на движението и времето“ (De finitate motus et temporis), Р. критикува Аристотеловите аргументи за безкрайността на времето и движението. В „Шестоднев“ (Hexæmeron) подробно разсъждава върху проблема за вечността на света. Забележително е писмото до неговия ученик магистър по философия, францисканец; автор на натурфилософски съчинения.">Адам от Ексетър в 2 ч., озаглавени „За едната форма на всички неща“ (De unica forma omnium), какъвто за Р. е Бог, и „За интелигенциите“ (De intelligentiis), т.е. ангелите. Р. участва в интелектуалното движение, което защитава ценността на средновековния. платонизъм и богословието на Августин** пред навлизащия аристотелизъм. Настоява на превъзходството на волята над интелекта и на Августиновото учение за божественото просветление на ума, в което интегрира и елементи от философията на интелекта на Авероес. На тези проблеми са посветени „За истината“ (De veritate), „За Божието знание“ (De scientia Dei), „За свободното произволение“ (De libero arbitrio). Най-забележителен у Г. е интересът му към природните явления, който той предава и на ученика си Роджър Бейкън*. Разработва оригинална теория за светлината като първа форма на телесността и източник на красотата във видимия свят. (ИМ)