ГУЍДО от АРÈЦО

Guido Van Arezzo

ГУЍДО от АРÈЦО (Guido Aretinus, ит. Guido d’Arezzo) – ок. 990 – сл. 1033, Помпоза – монах-бенедиктинец, музикален теоретик и педагог. Името му се свързва с няколко съчинения по теория на музиката: „Кратък трактат върху правилата на музикалното изкуство“ (Micrologus de disciplina artis musicae), „Пролог към антифоните“ (Prologus in antiphonarium), „Правила на ритмиката“ (Regulae rhythmicae), „Писмо до Михаил“ (Epistola ad Michaelem). Първоначално преподава пеене в прочутия манастир Санта Мария дела Помпоза край делтата на р. По, а по-късно ръководи момчешкия хор към катедралата в Арецо. Според собственото му свидетелство в „Писмото до Михаил“ славата на обучените от него певци достигнала до папа Йоан XIX, който го поканил в Рим, но не е сигурно дали пътуването се е осъществило. Предполага се, че в края на живота си Г. се завръща в Помпоза. Заниманията му с музикална теория и педагогика имат за цел да се преодолее моделът на усвояване на грегорианското пеене, основан на имитирането на учителя. Г. създава нотна система (с букви от лат. азбука), с чиято помощ точно се отразява височината на звуците, както и педагогически подход, благодарение на който певецът се научава да чете нотацията и изпълнява непознати мелодии, без да ги е чувал в изпълнение на друг и без поддръжката на акомпанимент. Разработва форма на солфеж, при която звуците на вече известна на певеца мелодия се вземат като отправна точка за даването на тон за нова. Мелодията, която Г. избира, за да запомнят учениците му височината на нотите, е сапфическа строфа, традиционно приписван на Павел
Дякон*, чието начало гласи: „Ut queant laxis resonare fibris…“">химнът на св. Йоан Кръстител. Началните срички на първите шест стиха на химна дават имената на шестте ноти ut, re, mi, fa, sol, la. По-късно е въведена и седмата нота, si, като името ѝ е съст. от първите букви на думите Sancte Iohannes. Името на нотата ut е заменено през VII в. от по-благозвучното do. (ИМ)