ГУНДИСÀЛВО / ГУНДИСÀЛВИ, ДОМЍНГО

ГУНДИСÀЛВО / ГУНДИСÀЛВИ, ДОМЍНГО (Dominicus Gundissalinus, исп. Domingo Gundisalvo) – ок. 1115 – сл. 1190– испански философ и богослов, архидякон на Куеляр край Сеговия, представител на преводаческата школа в Толедо. Съвместно с конвертит, виден прев. от арабски.">Хуан Испанеца превежда на латински съчиненията на ал-Фараби, ал-Газали, Авицена (Ибн Сина) и Авицеброн (Ибн Габриол). Влиянието на тези автори може да се проследи в съчиненията му, с които Г. поставя началото на латинската асимилация на юдео-ислямската философия. За първи път въвежда в обръщение определени аргументи и доктрини (напр. универсалния хилеморфизъм), които по-късно ще бъдат интегрирани във философския дебат на латинския XIII в., и прави опит да ги съчетае с християнския неоплатонизъм на Августин** и Боеций*. Напр. съчинението му „За единството и едното“ (De unitate et uno), дълго време приписвано на Боеций*, е посветено на доктрината на Авицена и Авицеброн за съставеността на всички твари, включително ангелите и душите, от форма и материя. В „За душата“ (De anima) Г. отново привежда аргументи на тези двама автори. Все по линията на арабската неоплатоническа традиция в „За произхождението на света“ (De processione mundi) творението се мисли като процес на еманация на света от Бога, схванат като първа причина. В „За подразделенията на философията“ (De divisione philosophiae) Г. излага модел за класификация на науките, който възприема от ал-Фараби. Този модел, свързан най-общо с традицията на подреждане на Аристотеловите съчинения, постепенно измества системата на тривиума и квадривиума като основа, на която се организира средновековното образование. (ИМ)