ДАМИÀНИ, ПИÈТРО

ДАМИÀНИ, ПИÈТРО ( Petrus Damianus, ит. Pietro Damiani, фр. Pierre Damien) – 1007 – 1072 – един от най-видните църковни дейци на XI в., монах-бенедиктинец, богослов-реформатор, църковен учител., светец на католическата Църква. Произлиза от благородно, но обедняло семейство; приема името на брат си Дамиан, комуто дължи възможността да получи образование. Ок. 1035 се оттегля в манастира Фонте Авелана, чийто приор става през 1043. На този пост се проявява като ревностен застъпник на Клюнийската реформа, целяща стриктно спазване на монашеската дисциплина и пълна независимост от светската власт. Талантлив оратор, Д. става известен с проповедите си против симонията и николаитизма. В големия спор относно това, дали ръкоположенията на духовници от лица, получили църковна длъжност чрез симония, са валидни или не, Д. застъпва положителното становище, оттам и заглавието на творбата му „Най-безвъзмездната книга“ (Liber gratissimus), защото според самия него: „… тя е за онези, които са били ръкоположени безвъзмездно от лица, получили църковна длъжност чрез симония“. Д. проповядва презрение към всичко природно; като антидиалектик, за него филоофията е творение на дявола и източник на ереси, и може да бъде само слугиня на богословието. В този дух е трактатът му „За Божието всемогъщество“ (De Divina omnipotentia) във формата на писмо до Дезидерий от Монте Касино*, в който застъпва тезата, че по силата на свободната Си воля Бог може да нарушава създадените от Самия Него природни закони. Според Д. Божието всемогъщество не се подчинява на логическите принципи; нещо повече, Божиите дела са истинни именно защото са абсурдни от логическа гледна точка, от което следва, че човешкият живот би трябвало да се опира единствено и само на вярата. През 1051 пише „Гоморска книга“ (Liber Gomorrhianus), адресирана до папа Лъв IX, в която разобличава извращенията, разпространени сред монашеството. Творчеството му включва още 180 писма, 53 проповеди, 7 агиографски творби и литургични произведения. Въпреки че отрича важността на граматическата наука за монасите, в съчиненията си Д. се изявява като блестящ стилист, отлично владеещ реторическите похвати. (ПС)