ДЖАКОПÒНЕ / ЯКОПÒНЕ от ТÒДИ / ДЖÀКОПО БЕНЕДÈТИ / БЕНÈТИ

Paolo Uccello 040

ДЖАКОПÒНЕ / ЯКОПÒНЕ от ТÒДИ / ДЖÀКОПО БЕНЕДÈТИ / БЕНÈТИ (Jacobus de Benedictis, ит. Jacopo/Jacopone da Todi) – ок. 1236 – 1306 – италиански монах-францисканец, поет. Произлиза от благороден умбрийски род, учи право в Болоня, след което прави успешна адвокатска кариера. Внезапно връхлетялото го нещастие (смъртта на жена му при инцидент) го тласка към решението да изостави всичко и да води в продължение на 10 г. живот на аскет-отшелник под прикритието на престорена лудост, което му позволява да изрича неудобни истини; именно тогава получава подигравателното прозвище „Джакопоне“. През 1278 влиза във францисканския орден като терциар, избирайки страната на спиритуалите, а през 1298 попада в затвора, тъй като подписва т. нар.спиритуали, обявяват избора на последния за нелегитимен.">манифест от Лунгеца. Освободен през 1303, Дж. се оттегля във францисканския манастир францисканския орден през 1259; съществувало до 1844.">Сан Лоренцо, където остава до смъртта си. Известен най-вече като автор на повече от 100 Laudes, посветени на Бог, на Дева Мария, на св. Франциск от Асизи*. Пише и по злободневни теми, засягащи състоянието на Църквата. Една част от творбите му са на латински, а други – на умбрийски диалект. Предполага се, че на него принадлежи прочутата секвенция секвенция от XIII в., описваща скръбта на Божията майка пред Разпятието.">Stabat Mater. (ПС)