ДЖÒН от СÒЛСБЪРИ

Policraticon De Jean De Salisbury Bsg Ms1145 F3r (jean De Salisbury Enseignant)

ДЖÒН от СÒЛСБЪРИ (Iohannes Saresberiensis, англ. John of Salisbury) – м/у 1110 и 1120 – 1180 – английски философ и епископ. Обучава се при най-известните магистри в Париж и Шартр (Абелар*, Гийом от Конш*, Жилбер от Поатие* и др.). След завръщането си в Англия през 1154 е секретар на кентърбърийския архиепископ – първоначално на Теобалд, а по-късно на Томас Бекет. След убийството на Бекет заживява във Франция и от 1176 до смъртта си е епископ на Шартр. Има съществен принос за популяризирането на Аристотеловото творчество – той е сред първите автори в латинското Средновековие, които познават целия корпус на Органона. Любител е на класическата култура, преди всичко на Цицерон**, от когото усвоява академическия пробабилизъм. Твърди, че разумното човешко изследване в най-добрия случай може да постигне вероятната истина, която подлежи на преразглеждане. В „Металогикон“ (Metalogicon) предлага идеал за култура или философия, обединяващ тривиума и квадривиума, и се обявява в защита на ценността на логиката против онези, които я отричат. Подчертава обаче, че логиката трябва да играе ролята на инструмент за изследване на коректното използване на езика, без да споделя претенциите за абсолютно познание на догматиците. Във философската поема „Ентетикус“ (Entheticus) излага в стихотворна форма идеи от „Металогикон“. В полит.ическия трактат „Поликратик“ (Policraticus) поддържа божествения произход на кралската власт и зависимостта ѝ от свещеническата; признава за законни бунта, дори убийството на крал, превърнал се в тиранин. Автор е и на 2 жития и на недовършена „История на папите“ (Historia pontificalis), посветена на папа Евгений III. Писмата му са ценен извор за изучаването на епохата. (ИМ)