ЖАН от ЖЕРСÒН

ЖАН от ЖЕРСÒН (Johаnnes Carlerius, фр.Jean Charlier de Gerson) – 1363 – 1429 – богослов, учи и преподава в Парижкия университет; от 1395 е избран за негов канцлер. През 1415 участва в Събора в Констанц, където с проповедта „Ходете, докле имате светлината“ (Ambulаte dum lucem habetis, Jo. 12:35) поддържа върховенството на събора над папата, което разглежда и в „Трактат за църковната власт“ (Tractatus de potestate ecclesiastica) и „За единството на Църквата“ (De unitate ecclesiastica). От богословските му съчинения най-авторитетно е „За мистичното богословие“ (De mystica theologia). Във времето, когато е преследван, пише, напомняйки Боеций* „За утешението на богословието“ (De consolatione theologiae) (1418 ). На френски и латински в проза са негови проповеди, писма и многобройни поучителни и нравствени съчинения, а в ок. 3000 хекзаметъра латинският „Епос за св. Йосиф“ (Josephina) – историята на Св. семейство. Оттеглил се в Лион през последните 10 год. на живота си, изработва Kонкорданция на Eвангелията ( Monotessaron), 12 трактата върху „Magnificat“, коментар на Песен на песн.. Непосредствено преди смъртта си пише в защита на Жана д’Арк „За извършеното от момичето и доверието, което трябва да му се окаже“ (Super facto puellae et credulitate sibi praestanda). (АБН)