ИСИДÒР от СЕВЍЛЯ

ИСИДÒР от СЕВЍЛЯ (Isidоrus Hispalеnsis) – ок. 560 – 636, вж. и АЛ, Изидор от Севиля – един от най-авторитетните християнски автори, канонизиран през 1598, църковен учител. Рано става монах и изучава Светото Писание, античната и светоотческата книжнина. Избран за епископ след смъртта на брат си (600), участва с голям авторитет в Съборите в Севиля и Толедо, където в 633 председателства IV събор. По негова инициатива се приема декрет, нареждащ на епископите да открият катедрални училища. Многобройните негови съчинения, отразяващи грижата му за образованието, дисциплината и нравствеността на клира, обхващат: 1. Образование: „Етимологии или начала“ (Etymolоgiæ sive origines) – енциклопедия в 20 кн.: свободни изкуства (кн. 1.-3.), медицина (кн.4.), закони и времена (кн.5.), църковни книги и служения (кн.6.), Бог, ангели и верни (кн.7.), Църква и секти (кн.8.), езици и общности (кн.9.), речник (кн.10.), човек (кн.11.), животни (кн.12.), за света и частите му (кн.13.), земята и частите ѝ (кн.14.), град и село (кн.15.), камъни и метали (кн.16.), земеделие (кн.17.), война и игри (кн.18.), кораби, постройки и дрехи (кн.19.), домакинство и сечива (кн.20.). Етимологията се явява необходима и за правилното разбиране въобще, и за правилното използване на латинския език като универсално средство за комуникация. Това основно за Средновековието съчинение се допълва от „Разлики“ (Differentiæ) – за различията между близки по значение думи, и „Синоними“ (Synonymorum libri II ). Образователна и духовна цел имат и „За природата на нещата“ (De natura rerum) – в 48 гл. със сведения за времената и празниците, земята, небесните тела и явления, допълнени със „За реда на творенията“ (De ordine creaturarum) и „Книга за числата“ (Liber numerorum) за символичното значение на числата в Библията. 2. Тълкуване на Библията: „Въведения към книгите на Стария и Новия Завет“ (In libros Veteris ac Novi Testamenti proœmia), „Някои алегории в Светото Писание (Allegoriæ quædam Sanctæ Scripturæ), „За раждането и смъртта на отците“ (De ortu et obitu patrum), „Въпроси в Стария Завет“ (Quæstiones in Vetus testamentum). 3. Догматично и нравствено богословие: „Сентенции в три книги“ (Sententiarum libri tres), познати и под името „За висшето благо“ (De summo bono) – системно изложение на основните положения на догматическото и нравственото богословие, главно на Августин** и Григорий*, с много силно влияние в Средновековието (Пиетро от Ломбардия*), „За църковните служения“ (De ecclesiаsticis officiis ), „За вселенската вяра против юдеите" (De fide catholica contra Iudæos), „За ересите“ (De hæresibus), „Монашеско правило“ (Regula monachorum), 4. Историография: „Световна хроника (Chronica maiora), „История на готите, вандалите и свебите“ (Historia Gothorum, Vandalorum, Sueborum) с високо реторичен увод в прослава на Испания, „За бележитите мъже“ (De viris illustribus) – продължение на едноименните съчинения на Хиероним** и Генадий** за християнските писатели. 5. „Писма“ (Epistulae) 13 на брой, 7 от които до неговия ученик и приятел Браулион. Несигурно е авторството му на „Стихове в библиотеката“ (Versus in bibliotheca) – епиграми в елегически дистих за книги и авторите им. И. има огромни заслуги за предаването на познанията и книжнината на Античността към Средновековието. (АБН)